Дан Браун - Ад

Лангдън присви очи към лъскавия мотоциклет БМВ, който тъкмо спираше пред „Пенсионе ла Фиорентина“. Караше го стройна жилава жена с черен кожен костюм, която грациозно скочи от седалката и свали черната си каска. Сиена забеляза, че Робърт е затаил дъх.

Нямаше как да не познаят пънкарската прическа на жената.

Тя извади пистолета, провери заглушителя и го пъхна в джоба на якето си. После се вмъкна в хотела, като се движеше със заплашителна грация.

— Робърт — прошепна Сиена уплашено. — Американските власти току-що пратиха човек да те убие.

13.

Изправен пред прозореца на кухнята с прикован в хотела оттатък улицата поглед, Робърт Лангдън беше обзет от паника. Жената с пънкарската прическа току-що бе влязла, но професорът не можеше да проумее откъде е научила адреса.

Освободилият се в кръвта му адреналин отново наруши мисловните му процеси.

— Нашите власти са я пратили да ме убие?!

Сиена също изглеждаше поразена.

— Робърт, това означава, че и първото нападение срещу тебе в болницата е по нареждане на американските власти. — Тя отиде да провери дали вратата на апартамента е заключена. — Ако вашето консулство има нареждане да те убие… — Не довърши мисълта си, но нямаше и нужда. Самото заключение беше ужасяващо.

„Какво съм направил, по дяволите? Защо ме преследват властите на собствената ми страна?!“

Лангдън отново чу в ума си думите, които явно бе произнесъл при появата си в болницата.

„Варвари… варвари…“

— Тук не си в безопасност — каза Сиена. — И двамата не сме в безопасност. — Тя посочи хотела оттатък улицата. — Онази жена ни видя да бягаме от болницата заедно и съм сигурна, че вашите власти и полицията вече проверяват коя съм. Апартаментът ми е нает под друго име, но накрая ще ме разкрият. — Кимна към контейнера на масата. — Трябва да го отвориш. Веднага!

Лангдън погледна титановия цилиндър. Виждаше единствено символа за биологична опасност.

— Каквото и да е съдържанието му, сигурно има идентификационен код, обяснителен стикер, телефонен номер, каквото и да е — продължи Сиена. — Нужна ти е информация. На мен ми е нужна информация! Вашите власти убиха мой приятел!

Мъката в гласа ѝ откъсна Лангдън от размислите му и той кимна. Знаеше, че е права.

— Да, аз… много съжалявам. — И щом отново каза тези думи, потръпна. Обърна се към контейнера на масата, питаше се каква информация може да е скрита в него. — Адски е опасно да го отворим.

Сиена се замисли за миг.

— Каквото и да има вътре, трябва да е изключително добре обезопасено, сигурно в нечуплива плексигласова епруветка. Този контейнер е само външна опаковка, осигуряваща допълнителна безопасност при пренасяне.

Лангдън погледна през прозореца към черния мотоциклет. Жената още не беше излязла, но скоро щеше да установи, че него го няма вътре. Той се зачуди какъв ще е следващият ѝ ход… и с колко време разполагат преди тя да заблъска по вратата на апартамента.

Взе решение. Вдигна титановия цилиндър и неохотно постави палеца си върху биометричния четец. След малко контейнерът изпиука и високо изщрака.

Преди устройството да се самозаключи, Лангдън завъртя двете половини една срещу друга. След четвърт оборот цилиндърът изпиука повторно. Жребият беше хвърлен. Дланите му се изпотиха, ала той продължи въртенето. Имаше чувството, че отваря скъпоценна руска матрьошка, само че нямаше представа какво Ще изскочи отвътре.

След пет завъртания двете половини се разделиха. Професорът дълбоко си пое дъх и внимателно започна да ги раздалечава. Разстоянието помежду им се разшири и той извади отвътре пенокаучукова опаковка и я сложи на масата.

„Е, да става каквото ще“.

Разви предпазливо опаковката и най-после видя какво е скрито вътре.

Сиена впери очи в съдържанието на контейнера и озадачено наклони глава настрани.

— Определено не е каквото си мислех.

Робърт очакваше да открие някаква епруветка с футуристичен вид, но съдържанието на контейнера в никакъв случай не можеше да се нарече модерно. Явно направен от слонова кост, украсеният с богата резба предмет беше голям приблизително колкото пакетче бонбони „Лайф Сейвърс“.

— Изглежда древно — каза Сиена. — Някакъв…

— Цилиндричен печат — осведоми я Лангдън и най-после си позволи да въздъхне.

Създадени от шумерите през 3500 г. пр. Хр., цилиндричните печати бяха предшественици на дълбокия печат. В покрития с декоративни изображения кух цилиндър се вкарваше ос, така че „барабанът“ да може да се върти като съвременен бояджийски валяк по мокра глина или теракота, отпечатвайки повтарящи се ленти от символи, образи или текст.