Дан Браун - Ад

Този печат несъмнено беше изключително рядък и ценен и все пак Лангдън не можеше да си представи защо е заключен в титанов цилиндър като някакво биологично оръжие.

Огледа го и видя, че изображението е особено страховито — триглав рогат дявол, който едновременно изяждаше трима души, по един във всяка уста.

„Много мило“.

Погледът му се насочи към седемте латински букви, гравирани под дявола. Калиграфски изписаната дума беше огледална, подобно на всички текстове върху печатарските валяци, но професорът не се затрудни да я прочете — SALIGIA.

Сиена се вторачи с присвити очи и също прочете надписа.

— Saligia?

Лангдън кимна. Побиха го тръпки, щом чу думата, произнесена на глас.

— Това е латинска мнемоника, създадена през Средните векове от Ватикана, за да напомня на християните за седемте смъртни гряха. Saligia е акроним от superbia, avaritia, luxuria, invidia, gula, ira и acedia.

Сиена се намръщи.

— Горделивост, скъперничество, похотливост, завистничество, чревоугодничество, гняв и леност.

— Знаеш латински?! — впечатли се той.

— Възпитана съм като католичка. Знам греховете.

Лангдън успя да се усмихне и отново насочи вниманието си към печата. Не преставаше да се чуди защо е бил заключен в контейнера, като че ли е нещо опасно.

— Отначало си помислих, че е от слонова кост — каза Сиена. — Но всъщност е от обикновена кост. — Тя премести предмета под слънчевата светлина и посочи линиите по повърхността му. — При слоновата кост се наблюдава ромбовидна решетка от прозрачни набраздявания, докато набраздяванията при обикновените кости са успоредни и има по-тъмни ямички.

Робърт вдигна печата и го разгледа по-отблизо. Върху шумерските печати имаше примитивни фигури и клиногписни текстове. Образите тук обаче бяха много по-сложни. Средновековна изработка, предположи той. Нещо повече, изображенията предполагаха смущаваща връзка с неговите халюцинации.

Сиена го наблюдаваше загрижено.

— Какво има?

— Повтаряща се тема — отвърна Лангдън и посочи една от гравюрите. — Виждаш ли този триглав дявол, който изяжда трима души? Този образ е бил широко разпространен през Средновековието — свързан е с Черната смърт. Трите усти символизират чумата, която светкавично поглъща населението.

Лекарката погледна тревожно символа за биологична опасност върху контейнера.

Робърт с огромна неохота посочи още една връзка — тази сутрин алюзиите с чумата явно бяха повече, отколкото му се искаше да признае.

— Думата saligia означава греховете на цялото човечество… които според средновековната религиозна доктрина…

— … са причината Бог да накаже света с Черната чума — довърши Сиена.

— Точно така. — Лангдън замълча, за миг изгубил нишката на мисълта си. Тъкмо беше забелязал нещо, което му се стори странно. През кухата вътрешност на цилиндричния печат обикновено можеше да се гледа като през тръба, но отворът на този цилиндър бе запушен. „В костта е пъхнато нещо“. Краят на цилиндъра отразяваше светлината и лъщеше.

— Вътре има нещо — каза той. — И като че ли е стъклено. — Обърна цилиндъра наопаки, за да провери другия край, и вътре изтрака нещо малко, претърколило се като сачма в тръба.

Робърт се вцепени и чу, че до него Сиена тихо ахна.

„Какво беше това, по дяволите?!“

— Чу ли този звук? — прошепна младата жена.

Лангдън кимна и предпазливо надникна в цилиндъра.

— Отворът като че ли е запушен с… нещо метално. — „Може би капачка на епруветка?“

Сиена се отдръпна.

— Изглежда ли… счупено?

— Май не. — Той внимателно обърна костта, за да разгледа стъкления край. Изтракването се повтори. След миг стъклото в цилиндъра реагира напълно неочаквано.

Засия.

Сиена се ококори.

— Стой, Робърт! Не мърдай!

14.

Лангдън замръзна, вдигнал цилиндъра в едната си ръка. Стъклото в края на тръбата несъмнено излъчваше светлина… сияеше, сякаш съдържанието на печата внезапно се е събудило.

Светлината вътре помръкна.

Сиена се приближи до него, наведе глава и разгледа видимата част от стъклото в кухината на костта.

— Обърни го пак. Съвсем бавно обаче.

Робърт внимателно обърна цилиндъра наопаки. И отново нещо малко изтрополи по дължината на костта и спря.

— Още веднъж — каза лекарката. — Лекичко.

Той повтори процеса и тръбата изтрака. Този път стъклото засия слабо само за миг и пак потъмня.

— Трябва да е епруветка с разбъркващо топче — заяви Сиена.

Лангдън знаеше, че такива топчета има в спрейовете с боя — използваха се за разбъркване на боята при разклащане на спрея.