Дан Браун - Ад

Лекарката посочи с ръка и каза още по-развълнувано:

— Виж! Не спомена ли, че това ти се явило във видението?!

Лангдън се вторачи, но не забеляза нищо. Енергията на малкия проектор се изчерпваше и образът започваше да избледнява. Той бързо разтърси цилиндъра и устройството ярко засия. Лангдън внимателно го нагласи на ръба на кухненския плот срещу стената и изображението стана още по-голямо.

Сиена отново му посочи осмия кръг на ада.

— Виж! Не спомена ли, че в халюцинациите ти е имало два крака, щръкнали наопаки и обозначени с буквата R? — Докосна стената с показалец. — Ето ги!

Лангдън много пъти беше разглеждал десетия овраг в Malebolge, претъпкан с полузаровени наопаки грешници, чиито крака стърчаха от земята. Странно — тук два от краката носеха буквата R, написана с кал, точно като в неговото видение.

„Господи!“ Той се вторачи още по-напрегнато в миниатюрния детайл.

— Тази буква… определено я няма в оригинала на Ботичели!

— Тук има и друга буква. — Сиена посочи отново.

Лангдън проследи изпънатия ѝ показалец до друг овраг в Malebolge — върху един измамен пророк с поставена обратно глава беше написана буквата Е.

„Това пък какво е? Картината е променена!“

Забеляза още букви, надраскани върху грешници и в десетте оврага. Върху един съблазнител, когото бичуваха демони, видя С… още едно R върху крадец, вечно хапан от змии… А върху покварен политик, потопен в езеро от врящ катран.

— Никъде в оригинала на Ботичели няма такива букви — категорично заяви Лангдън. — Това изображение е обработено дигитално.

Отново насочи вниманието си към най-горния овраг и започна да чете буквите надолу през всеки от десетте оврага.

C… A… T… R… O… V… A… C… E… R

— Catrovacer? — произнесе професорът. — На италиански ли е?

Сиена поклати глава.

— Не. И не е и на латински. Не ми говори нищо.

— Може би… подпис?

— Catrovacer? — Младата жена го погледна скептично. — Не ми звучи като име. Но я погледни ей там. — И посочи един от многобройните грешници в третия овраг.

Лангдън погледна и го побиха тръпки. Сред тълпата в третия овраг видя характерен средновековен образ — мъж с плащ, маска с дълъг птичи клюн и мъртви очи.

„Маската на чумния лечител“.

— Има ли чумен лечител в оригинала на Ботичели? — попита Сиена.

— Определено няма. Тази фигура също е добавена.

— А Ботичели подписал ли е оригинала?

Лангдън не си спомняше, но погледна в долния десен ъгъл, където обикновено стоеше подписът, и разбра защо му задава този въпрос. Нямаше подпис, ала върху тъмнокафявото поле на „Картата“ едва се различаваше текст с миниатюрни печатни букви: „la verità è visibile solo attraverso gli occhi della morte“.

Знаеше достатъчно италиански, за да разбере същината.

— „Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Сиена кимна.

— Странно.

Двамата безмълвно стояха пред страховитата картина, докато образът постепенно избледняваше. „Дантевият „Ад“ вдъхновява злокобни произведения на изкуството още от 1330-а година“ — помисли си Лангдън.

Воденият от него курс по Данте винаги включваше цял раздел за известните творби, вдъхновени от „Ад“. Освен прочутата „Карта на ада“ от Ботичели сред тях се нареждаха вечната скулптура на Роден „Трите сенки“ от „Портите на ада“… илюстрацията на Флегий, гребящ сред телата в река Стикс, от Ян ван дер Страт… похотливите грешници на Уилям Блейк, подхвърляни от вечна буря… странно еротичната визия на Бугро, представяща как Данте и Вергилий гледат двама голи вкопчени в борба мъже… измъчваните души на Байрос, скупчени под порой от огнени капки… ексцентричните акварели и гравюри на Салвадор Дали… и огромната колекция черно-бели офорти на Доре, изобразяващи всичко — от подземния вход на Хадес… до самия крилат Сатана.

Сега ставаше ясно, че Дантевото поетично видение на ада не само е повлияло на най-почитаните художници в историята, а очевидно е вдъхновило и някакъв побъркан, който дигитално е обработил прочутата картина на Ботичели, добавяйки десетте букви и чумния лечител, и я е подписал със злокобните думи за виждането на истината през очите на смъртта. Този художник беше записал изображението на модерен проектор, скрит в шантаво резбована кост.

Лангдън нямаше представа кой е създал това нещо, но в момента този въпрос му се струваше маловажен в сравнение с един много по-обезпокоителен проблем.

„Защо е у мен, по дяволите?“

Докато Сиена стоеше в кухнята с Лангдън и обмисляше следващия си ход, на улицата неочаквано изрева мощен двигател. Последва писък на гуми и затръшване на автомобилни врати.