Дан Браун - Ад

„Аз съм Сянката?“

Носеха се слухове, че през последните няколко месеца този техен клиент е получил психотичен пристъп, и видеото явно потвърждаваше категорично верността им.

Ноултън знаеше, че има две възможности. Можеше да подготви записа за разпространение, както бяха обещали, или да го занесе горе на Ректора и да поиска неговото мнение.

„Неговото мнение вече ми е известно — помисли си той. Не знаеше шефът му някога да е нарушавал дадено на клиент обещание. — Ще ми нареди да пратя видеото, без да задавам въпроси… и ще побеснее, че изобщо съм го попитал“.

Отново насочи вниманието си към записа и го превъртя до един особено смущаващ момент. На екрана се появи зловещо осветената пещера на фона на плисъка на водата. Човешката сянка се извиси върху мократа стена — висок мъж с дълъг птичи клюн. Уродливата сянка заговори с приглушен глас.

Настъпват нови Тъмни векове.

Преди столетия Европа тънела в дълбока мизерия — пренаселеност, глад, грях и безнадеждност. Като прекалено обрасла гора, задушаваща се от изсъхнали дървета, очакваща да я удари Божия мълния — искрата, най-после възпламенило пожара, който ще помете земята, ще прочисти сухите дървета и отново ще донесе слънце на здравите корени.

Подборът е Божият природен ред.

Запитайте се какво е започнало след Черната смърт!

Всички знаем отговора.

Ренесансът.

Прераждане.

Винаги е било така. След смъртта идва ново раждане.

За да стигне до рая, човек трябва да мине през ада.

На това ни научи Учителя.

И онази среброкоса невежа смее да ме нарича чудовище?! Тя не разбира ли математиката на бъдещето? Ужасите, които ще донесе то?

Аз съм Сянката.

Аз съм вашето спасение.

И затова съм в тази дълбока пещера, до лагуна, в която не блестят звезди. Тук адът тлее под водата.

И скоро ще избухне в пламъци.

И тогава нищо на земята не ще може да го спре.

11.

Предметът в ръката на Лангдън беше изненадващо тежък за големината си — тесен цилиндър от лъскав метал, дълъг петнайсетина сантиметра. Двата му края бяха заоблени като на миниатюрно торпедо.

— Преди да си го разтърсил прекалено силно, не е зле да го погледнеш от другата страна — с нервна усмивка го посъветва Сиена. — Нали каза, че си професор по символика?

Робърт погледна цилиндъра, завъртя го… и видя яркочервен знак.

И моментално се напрегна.

Като специалист по иконография, Лангдън знаеше, че само няколко образа притежават способността мигновено да всяват страх в човешкия ум… и символът пред него определено попадаше в този списък. Реакцията му беше инстинктивна и незабавна — той остави цилиндъра масата и се отдръпна от него.

— Да, и аз реагирах така — каза Сиена.

Върху цилиндъра имаше прост трисъставен образ.

Тази злополучно известна емблема, както беше чел Лангдън, била въведена от „Дау Кемикъл“ през 60-те години на XX век на мястото на цяла серия неуспели да се наложат знаци, използвани по-рано. Подобно на всички успешни символи, тя бе проста, характерна и лесно се възпроизвеждаше. Съвременният символ за биологична опасност предизвикваше всевъзможни асоциации — от щипки на рак до метателни ножове на нинджа — и се беше превърнал в универсален знак, предупреждаващ за сериозен риск.

— Това е контейнер за пренасяне на опасни вещества — продължи Сиена. — Понякога ги използваме и в медицината. Вътре има подложка от стиропор, в която се поставя епруветка. В този случай… — тя посочи символа за биологична опасност — предполагам, че е някаква смъртоносна химическа субстанция… или пък… вирус? — Замълча за миг. — Първите проби ебола са донесени от Африка в подобни цилиндри.

Лангдън най-малко искаше да чуе такова нещо.

— Но какво прави в моето сако, по дяволите?! Аз съм професор по история на изкуството! Защо е в джоба ми?!

В ума му нахлуха образи на гърчещи се тела… и над тях се извисяваше маската на чумния лечител.

„Варвари… варвари…“

— Откъдето и да се е взел, този контейнер е с изключителна изработка — каза Сиена. — Направен е от титан, изолиран с олово. Нищо не може да проникне през него, даже радиация. Предполагам, че е произведен по поръчка на държавна служба. — Тя посочи големия колкото пощенска марка черен правоъгълник до символа за биологична опасност. — Четец за пръстов отпечатък. Мярка за сигурност в случай на изгубване или кражба. Такива контейнери могат да се отварят само от конкретни лица.