Дан Браун - Ад

Лангдън пак се обърна към публиката.

— Данте най-вероятно е запазил последната яма за лъжците заради поредицата лъжи, разказвани за него, които довели до изгнанието му далеч от любимата му Флоренция…

— Робърт? — каза Сиена.

Лангдън се върна стреснат в настоящето.

Сиена го гледаше въпросително.

— Какво има?

— Нашата версия на Картата — каза той развълнувано. — Рисунките са променени! — Той извади проектора от джоба на сакото си и го разклати колкото можа в тясното пространство. Топчето затрака силно, но воят на сирените заглуши звука. — Създателят на този образ е пренаредил нивата в Малеболдже!

Устройството светна и Лангдън го насочи към плоската повърхност пред тях. Появи се Картата на Ада, грейнала ярко в сянката.

Ботичели върху химическа тоалетна, помисли си малко засрамено Лангдън. Може би най-неелегантното място, на което е бил излаган художникът. Лангдън плъзна поглед надолу по десетте ями и закима развълнувано.

— Да! Тук има грешка! Последната яма на Малеболдже би трябвало да е пълна с болни хора, не със заровени с главата надолу. Десетото ниво е за лъжците, не за църковните печалбари!

Сиена го погледна заинтригувано.

— Но… защо ще му е на някой да го променя?

— Catrovacer — прошепна Лангдън и огледа малките букви, които бяха прибавени към всяко ниво. — Не мисля, че е имал предвид точно тази дума.

Въпреки травмата, която бе изтрила спомените му от последните два дни, Лангдън усети, че паметта му работи отлично. Затвори очи и си представи двата варианта на Картата, за да анализира разликите. Промените в Малеболдже бяха по-малко, отколкото бе мислил… и изведнъж все едно було внезапно се вдигна от очите му.

Изведнъж всичко му стана кристално ясно.

Търси и ще намериш!

— Какво има? — попита Сиена.

Устата на Лангдън бе пресъхнала.

— Знам защо съм във Флоренция.

— Нима!?

— Да. И знам къде трябва да отида.

Сиена сграбчи ръката му.

— Къде!?

На Лангдън му се стори, че стъпва на твърда почва за първи път след като се бе събудил в болницата.

— Тези десет букви — прошепна той. — Те всъщност сочат към точно определено място в стария град. Там се намират и отговорите.

— Къде в стария град!? — попита Сиена. — Какво откри?

От другата страна на химическата тоалетна проехтя смях. Минаваха още студенти — смееха се и бъбреха. Лангдън надникна внимателно иззад кабинката и ги проследи с поглед. След това се огледа за полицаи.

— Трябва да тръгваме. Ще ти обясня по пътя.

— По пътя!? — Сиена поклати глава. — Не можем да минем през Порта Романа!

— Остани тук трийсет секунди — каза той, — а след това ме последвай.

И се измъкна иззад тоалетната, като остави новата си приятелка объркана и сама.

* Какво се е случило? (ит.) — Б. пр.

** Кой знае! (ит.) — Б. пр.

*** Осмият кръг на ада в „Божествена комедия“ е наречен Malebolge, „проклети ями“. — Б. пр.

21.

— Scusi!* — Робърт Лангдън затича след групата студенти. — Scusate!

Всички се обърнаха и Лангдън започна да се оглежда и да се преструва на загубен турист.

— Dov'e l'Istituto statale d'arte?** — попита на развален италиански.

Едно момче с татуировки дръпна наперено от цигарата си и отвърна подигравателно:

— Non parliamo italiano***. — Акцентът му беше френски.

Едно от момичетата се скара на татуирания си приятел и любезно посочи покрай дългата стена към Порта Романа.

— Piu avanti, sempre dritto****.

„Все направо“, преведе си Лангдън.

— Grazie*****.

Точно както ѝ бе казал, в този миг Сиена незабелязано се измъкна иззад химическата тоалетна и тръгна към него. Стройната трийсет и две годишна жена се приближи към групата и Лангдън я прегърна през раменете.

— Това е сестра ми Сиена. Тя преподава изобразително изкуство.

Татуираният младеж промърмори: „TILF“****** и младежите в компанията се засмяха. Лангдън не им обърна внимание.

— Дойдохме във Флоренция, за да проучим къде бихме могли да преподаваме за една година извън страната си. Може ли да повървим с вас?

— Ma certo******* — каза италианското момиче с усмивка.

Щом групата тръгна към полицаите пред Порта Романа, Сиена потъна в разговор със студентите, а Лангдън се скри посред тях и се приведе, за да не бие на очи. „Търси и ще намериш“, помисли си той и пулсът му се учести от вълнение, докато си представяше десетте ями в Малеболдже.

Catrovacer. Тези десет букви бяха сърцевината на една от най-тайнствените мистерии на артистичния свят, вековна загадка, която никой не бе успял да разреши. През 1563 година с тези десет букви бе изписано послание на вътрешната стена на прочутия Палацо Векио******** на 12 метра над пода, едва видимо без бинокъл. Бе останало там скрито от поглед, макар и на видно място, векове наред, чак до 70-те години на 20-и век, когато бе забелязано от прочут вече изкуствовед, който от десетилетия се мъчеше да разгадае значението му. Въпреки многобройните тълкувания посланието оставаше енигма и до ден днешен.