Дан Браун - Ад

— В такъв случай явно не си вършите добре работата — каза вторият полицай. — Доктор Сински се свърза с нас и ви посочи като участници в биотерористичен заговор на турска територия.

— Извади белезници. — Идвате в управлението на разпит.

— Настоявам за адвокат! — извика Ректора.

След трийсет секунди той и Ферис бяха закопчани, свалени насила от самолета и грубо натикани на задната седалка на черен седан. Автомобилът потегли бързо по настилката до затънтен ъгъл на летището, където спря при телената ограда, която бе срязана и дръпната настрани, за да може да се мине. След като се озова от другата страна на оградата, колата продължи с друсане през прашно гробище за стари машинарии и спря пред стара сервизна постройка.

Двамата униформени слязоха, огледаха района, увериха се, че никой не ги е проследил, и съблякоха и захвърлиха полицейските си униформи. След това помогнаха на Ферис и Ректора да слязат от колата и махнаха белезниците им.

Ректора разтри китки и си помисли, че не би се чувствал добре в плен.

— Ключовете са под килимчето — каза единият агент и посочи паркирания наблизо бял микробус. — Отзад има чувал с всичко, което поискахте — пътни документи, пари в брой, предплатени телефони, дрехи, както и някои други неща, които решихме, че ще ви бъдат от полза.

— Благодаря — отвърна Ректора. — Много сте добри.

— Просто сме добре обучени, сър.

С тези думи двамата турци се качиха обратно в черния седан и потеглиха.

„Сински никога не би ме пуснала“ — напомни си Ректора. След като усети това, докато летяха към Истанбул, той бе изпратил имейл до местния клон на Консорциума, за да предупреди, че може да се наложи да бъде измъкнат заедно с Ферис.

— Мислите ли, че ще тръгне да ни преследва? — попита Ферис.

— Сински ли? — Ректора кимна. — Убеден съм. Макар да подозирам, че в момента си има други грижи.

Качиха се в белия микробус и Ректора затършува в чувала за документите. Извади бейзболна шапка и си я нахлупи, но чак след като извади от нея малка бутилка малцово уиски „Хайланд Парк“.

„Тези момчета наистина са добри“.

Погледна кехлибарената течност и си каза, че е по-добре да изчака до утре. Но после си представи разтворимата торба на Зобрист и се запита какъв ли ще е утрешният ден.

„Наруших основно правило — помисли си. — Предадох клиент“.

Чувстваше се странно отнесен — знаеше, че през следващите дни светът ще бъде затрупан с новини за катастрофа, в която той е изиграл много значителна роля. „Това нямаше да се случи без мен“.

За първи път през живота си не гледаше на неведението като на морално превъзходство. Пръстите му отвинтиха капачката на бутилката.

„Поне си пийни — каза си той. — Така или иначе дните ти са преброени“.

Отпи дълга глътка и се наслади на разлялата се по гърлото му топлина.

Внезапно тъмнината бе прорязана от лъчите на прожектори. От всички страни замигаха сините светлини на полицейски коли.

Ректора се заоглежда трескаво… и замръзна.

„Няма изход“.

Докато въоръжените турски полицаи приближаваха автобуса с насочени напред автомати, Ректора отпи още глътка от чудесното уиски и покорно вдигна ръце над главата си.

Знаеше, че този път полицаите не са негови хора.

101.

Швейцарското консулство в Истанбул се намира на площад „Левент“ № 1 в лъскав ултрамодерен небостъргач. Фасадата от синьо стъкло прилича на някакъв футуристичен монолит на фона на древния град.

Беше минал почти час, откакто Сински бе напуснала цистерната, за да установи временен команден щаб в офисите на консулството. Местните новинарски програми непрекъснато предаваха съобщения за паническото бягство от цистерната по време на последното изпълнение на симфонията „Данте“ на Лист. Все още не се знаеха подробности, но появата на международен медицински екип в защитни костюми бе дала повод за всевъзможни спекулации.

Сински се взираше през прозореца към светлините на града и се чувстваше ужасно самичка. Инстинктивно посегна към шията си да докосне амулета, но него го нямаше. Счупеният талисман лежеше на бюрото ѝ на две половини.

Директорката на СЗО тъкмо бе приключила с координирането на серия спешни срещи, които трябваше да се проведат в Женева през следващите часове. Специалисти от различни агенции вече пътуваха; самата Сински смяташе да отлети след малко, за да ги запознае със ситуацията. За щастие някой от нощния екип беше донесъл чаша вряло турско кафе, което Сински бързо изпи.