Дан Браун - Ад

„Собствената ни плодовитост дебне да ни убие — осъзна Лангдън. — Хтоничното чудовище“.

— И… как се е сражавал с чудовището Бертран?

— Моля те да разбереш, че това не са лесни за решаване въпроси — каза тя, сякаш защитаваше себе си или Зобрист. — Оценката винаги е свързана с бъркотии. Човек, който отрязва крака на тригодишно дете, е отвратителен престъпник… освен ако не е лекар, който по този начин спасява детето от гангрена. Понякога можеш да избираш само между по-малкото или по-голямото зло. — Очите ѝ отново се наляха със сълзи. — Вярвам, че Бертран си беше поставил благородна цел… но методите му… — Тя се извърна. Беше на ръба да рухне напълно.

— Сиена — нежно прошепна Лангдън. — Трябва да разбера всичко това. Трябва да ми обясниш какво е направил Бертран. Какво е пуснал в света?

Сиена отново се обърна към него. Меките ѝ кафяви очи излъчваха тъмен страх.

— Вирус — прошепна тя. — Много особен вид вирус.

Лангдън затаи дъх.

— Разкажи ми.

— Бертран създаде нещо, известно като вирусен вектор. Това е вирус, създаден специално да вкарва генетична информация в клетката, която атакува. — Замълча, за да може Лангдън да смели идеята. — Тези вируси… вместо да убиват клетката гостоприемник… вкарват в нея друга ДНК, като на практика модифицират генома ѝ.

Лангдън се мъчеше да схване чутото. „Значи вирусът променя нашата ДНК?“

— Коварното естество на вируса — продължи Сиена — е в това, че никой от нас не знае, че е заразен. Никой не се разболява. Заразяването не предизвиква външни симптоми, които да показват, че вирусът ни е променил генетично.

Лангдън усети как кръвта запулсира във вените му.

— И какви промени прави той?

Сиена затвори очи и прошепна:

— Робърт. Веднага щом вирусът е попаднал в лагуната, е започнала верижна реакция. Всеки човек, спуснал се в онази цистерна и дишал въздуха ѝ, е заразен. Те стават носители на вируса… неволни помощници, които го предават на други и предизвикват експоненциално разпространяване на болест, която вече е обхванала цялата планета като горски пожар. Вирусът вече е засегнал цялото население на Земята. Теб, мен… всички.

Лангдън стана от пейката и трескаво закрачи напред-назад.

— И какво ни причинява вирусът?

Сиена дълго не отговори.

— Вирусът има възможност да направи човешкото тяло… безплодно. — Тя се размърда смутено. — Бертран създаде чума, която ни прави стерилни.

Думите ѝ поразиха Лангдън. „Вирус, който ни прави безплодни?“ Знаеше, че някои вируси могат да причинят стерилитет, но силно заразен, пренасян по въздуха патоген, способен да постигне същото чрез генетични промени, му се струваше като нещо от друг свят… като някакво ужасно бъдеще в стила на Оруел.

— Бертран често говореше за такъв вирус — тихо продължи Сиена. — Но никога не съм си помисляла, че ще се опита да го създаде… и още по-малко, че ще успее. Когато получих писмото му и разбрах какво е направил, изпаднах в шок. Отчаяно се опитвах да го открия, да го убедя да унищожи творението си. Но закъснях.

— Чакай малко — прекъсна я Лангдън, който най-сетне успя да си върне дар слово. — Щом вирусът прави всички хора безплодни, няма да има нови поколения и човешката раса ще започне да измира… незабавно.

— Точно така — едва чуто отвърна тя. — Само че целта на Бертран не беше изчезването на вида ни, а тъкмо обратното — поради което той създаде случайно активиращ се вирус. Въпреки че Ад вече е ендемичен за човешката ДНК и ще се предава на следващите поколения, той ще се „задейства“ само у определен процент хора. Иначе казано, вирусът вече се носи от всеки човек на земята, но ще причини стерилитет единствено в една случайна част от населението.

— Каква… част? — чу се да пита Лангдън, потресен, че изобщо задава подобен въпрос.

— Както знаеш, Бертран беше погълнат от идеята за Черната смърт — чумата, която избила една трета от населението на Европа. Той вярваше, че природата знае как да обуздава самата себе си. Когато направи изчисленията за безплодието, той с изумление и радост откри, че смъртността при чумата, един от трима, е точното отношение, необходимо за намаляването на човешкото население в поносими граници.

„Това е чудовищно“ — помисли си Лангдън.

— Черната смърт е смалила стадото и е проправила пътя на Ренесанса — каза тя. — Бертран създаде Ад като своеобразен съвременен катализатор на глобалното обновление — Черната смърт на трансхуманизма. Разликата е в това, че онези, които се разболяват, не умират, а просто стават безплодни. Ако се приеме, че вирусът на Бертран се е разпространил, една трета от световното население вече е стерилно… и занапред винаги една трета ще продължи да бъде стерилна. Резултатът ще е подобен на онзи на рецесивен ген… който се предава на поколението, но въпреки това въздейства само на малка част от него.