Дан Браун - Ад

— По-скоро ми звучи като игра на Бог — отбеляза Лангдън.

— Напълно съм съгласна — каза Сински. — Според Зобрист обаче, както и според много други трансхуманисти, човечеството е еволюционно задължено да използва всички средства, с които разполага, за да се усъвършенства като вид — например зародишните мутации. Проблемът е в това, че генетичният ни строеж е като къщичка от карти — всяка част е свързана с безброй останали и се поддържа от тях, при това често по начини, които не разбираме. Опитаме ли се да премахнем дори само една характеристика, можем да променим и стотици други, може би с катастрофални последици.

Лангдън кимна и каза:

— Неслучайно еволюцията е постепенен процес.

— Именно! — каза Сински, чието възхищение от професора растеше с всяка минута. — Ние бърникаме в процес, развиващ се милиони години. Живеем в опасни времена. Сега наистина имаме възможността да активираме някои генни секвенции и да направим потомците си по-сръчни, по-издръжливи, по-силни, дори по-интелигентни. По същество — да създадем свръхраса. Тези хипотетични „усъвършенствани“ индивиди са така наречените постчовеци , които според трансхуманистите ще наследят човечеството.

— Това зловещо напомня за евгениката — рече Лангдън.

При споменаването на тази дума я побиха тръпки.

През 40-те години на миналия век нацистките учени се занимавали с технология, която нарекли евгеника — опит да се използва примитивно генно инженерство за увеличаване на раждаемостта у хората с определени „желателни“ генетични характеристики, както и за намаляване на раждаемостта на носителите на „нежелателни“ етнически черти.

„Етническо прочистване на генетично ниво“.

— Има сходства — призна Сински. — И макар че е трудно да се проумее как е възможно някой да създаде нова човешка раса, има множество умни хора, които смятат, че за оцеляването ни е жизненоважно да започнем точно този процес. Един от пишещите в списание „Н+“ на трансхуманистите описва генното инженерство на зародишно ниво като „ясната следваща стъпка“ и твърди че тя „въплъщава истинския потенциал на нашия вид“. — Замълча за момент. — Но от друга страна, в „Дискавър“ има една поредица със заглавие „Най-опасните идеи на света“.

— Мисля, че бих застанал на страната на вторите — рече Лангдън. — Поне от социокултурна гледна точка.

— В смисъл?

— Ами, оставам с впечатлението, че генетичното усъвършенстване, подобно на козметичната хирургия, е доста скъпо удоволствие, нали?

— Разбира се. Не всеки би могъл да си позволи да усъвършенства себе си или децата си.

— А това означава, че легализираните генетични подобрения незабавно ще създадат свят на имащи и нямащи. Ние вече сме свидетели на растяща пропаст между богати и бедни, а подобно генно инженерство би създало раса на свръхчовеци и… по-низши според тях човешки същества. Мислите, че хората са разтревожени от факта, че светът се управлява от един процент свръхбогаташи? Представете си само, че същият този процент в буквалния смисъл е един по-висш вид — по-умни, по-силни, по-здрави. Получава се ситуация, в която светът ще бъде готов за поробване или етническо прочистване.

Сински се усмихна на красивия учен.

— Професоре, много бързо схващате онова, което според мен е най-сериозната клопка на генното инженерство.

— Е, може и да съм схванал, но въпреки това съм объркан относно Зобрист. Всички тези трансхуманистични идеи уж са свързани с усъвършенстването на човечеството, с това да бъдем поздрави, с борбата срещу смъртоносни болести и с удължаването на живота. А в същото време възгледите на Зобрист относно пренаселеността на света като че ли подкрепят избиването на хора. Идеите му на трансхуманист и за свръхнаселението като че ли са в конфликт, не мислите ли?

Сински въздъхна. Въпросът беше добър и, за съжаление, имаше ясен и тревожещ отговор.

— Зобрист вярваше с цялото си сърце в трансхуманизма, в подобряването на вида ни чрез технологиите. В същото време обаче смяташе, че човечеството ще изчезне преди да имаме шанс да направим следващата стъпка. Ако никой не предприеме действия, нашата многочисленост ще ни унищожи преди да успеем да реализираме потенциала, обещаван от генното инженерство.

Лангдън се опули.

— Значи е искал да разреди стадото… за да спечели повече време?

Сински кимна.

— Веднъж се беше описал като попаднал на кораб, в който броят на пътниците се удвоява всеки час, докато самият той отчаяно се опитва да построи спасителна лодка преди корабът да е потънал под собствената си тежест. — Пак замълча за миг. — Той призоваваше половината от пътниците да бъдат изхвърлени зад борда.