Дан Браун - Ад

„Не му оставих избор“.

Преди два дни, когато привлече Лангдън, Сински дори не му бе позволила да отиде до дома си за паспорта си. Вместо това беше уредила дискретното му минаване през проверката на летището на Флоренция като специален сътрудник на Световната здрав на организация.

Докато грамадният С-130 се мъкнеше тежко на изток през Атлантика, Сински погледна седящия до нея Лангдън и забеляза, че не изглежда добре. Взираше се напрегнато в стената.

— Професоре, нали си давате сметка, че самолетът няма прозорци? До неотдавна е бил използван като военна транспортна машина.

Лангдън се обърна към нея. Лицето му бе пребледняло.

— Да, забелязах го веднага. Затворените пространства обаче не ми понасят много.

— И затова се преструвате, че гледате през въображаем прозорец?

Той се усмихна притеснено.

— Да, нещо такова.

— Е, предлагам ви да погледнете това. — Тя извади снимка на своя висок слаб зеленоок враг. — Това е Бертран Зобрист.

Вече беше разказала на Лангдън за сблъсъка си със Зобрист в Съвета за международни отношения, за страстната му защита на Апокалипсис на популацията, широко тиражираните му коментари за глобалната полза от Черната чума и, което бе най-зловещото, безследното му изчезване през последната година.

— Как толкова известен човек може да остане скрит толкова дълго? — попита Лангдън.

— Разполага с много помощ. Професионална помощ. Може би дори на някое чуждо правителство.

— Що за правителство би допуснало създаването на чума?

— Същото, което би се опитало да се сдобие с ядрени бойни глави на черния пазар. Не забравяйте, че една ефективна чума е върховното биохимично оръжие и струва цяло състояние. Зобрист с лекота би могъл да излъже партньорите си и да ги увери, че творението му има ограничен периметър на действие. Така би бил единственият, който има представа на какво всъщност е способно творението му.

Лангдън се умълча.

— Във всеки случай — продължи Сински, — ако не заради власт или пари, помощниците на Зобрист биха могли да го подкрепят, защото споделят идеологията му. Зобрист не страда от липса на верни ученици, които биха направили всичко за него. Той е истинска звезда. Всъщност неотдавна дори е държал реч във вашия университет.

— В Харвард?

Сински извади химикалка и написа в полето на снимката буквата Н, последвана от знака плюс.

— Вие сте по символите. Познавате ли този?

Н+

— Х-плюс — прошепна Лангдън и кимна едва-едва. — Разбира се. Имаше го из целия кампус. Помислих си, че е някаква конференция по химия.

Сински се засмя.

— Не. Били са емблеми за най-голямата среща на трансхуманисти, проведена през две и десета. Това е символът на трансхуманистичното движение.

Лангдън наклони глава настрани, сякаш се опитваше да свърже термина с нещо.

— Трансхуманизмът е интелектуално движение, един вид философия, която бързо намира почва в научната общност — обясни Сински.

— Най-общо, според трансхуманистите хората трябва да използват технологиите, за да преодолеят наследените несъвършенства на човешките ни тела. Иначе казано, следващата стъпка на човешката еволюция трябва да е към биологичното инженерство на нас самите .

— Звучи зловещо — рече Лангдън.

— Като всяка промяна, това е само въпрос на степен. Технически погледнато, ние извършваме такова инженерство от години — създаваме ваксини, които правят децата неуязвими за някои заболявания… като полиомиелит, едра шарка или тиф. Разликата е в това, че с откритията на Зобрист в генното инженерство на ниво зародиш ние се учим как да създаваме предавани по наследство имунизации, които могат да въздействат на реципиента на клетъчно ниво и така да направят всички следващи поколения имунизирани към дадена болест.

Лангдън я погледна изненадано.

— Значи човечеството по същество може да претърпи еволюция , която да го направи неуязвимо за тифа например?

— По-скоро асистирана еволюция — поправи го Сински. — При нормални обстоятелства процесът на еволюция, независимо дали става дума за двойнодишаща риба, на която ѝ се развиват крака, или за човекоподобна маймуна, която се сдобива със срещулежащи палци, продължава хилядолетия наред. А сега ние можем да правим радикални генетични адаптации в рамките на едно поколение. Привържениците на технологиите смятат това за върховен израз на „оцеляването на най-приспособените“ по Дарвин — хората се превръщат във вид, който се научава как да подобрява собствения си еволюционен процес.