net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

До края на следобеда Клейтън обикаля с джипа улиците на Ардън и разпитваше дали някой не е виждал онзи тип. Такъв като него няма как да пропуснеш дори и само заради песа. Издирването му не доведе доникъде, което само го вбеси още повече, понеже това означаваше, че Телбод го е излъгал, а Клейтън се беше вързал.

Обаче щеше да го намери. Несъмнено щеше да го намери дори и само заради фотоапарата. Или по-точно заради снимките. Най-вече заради снимките. Никак не му се искаше Телбод да влезе в шерифството и да стовари това бебче на масата — и дори още по-лошо, да ги изпрати направо във вестника. Ако трябваше да избира между двете злини, полицейското управление беше по-малката, понеже баща му щеше да покрие работата. Старият сигурно щеше да откачи и да го сложи да патрулира през следващите няколко седмици, обаче щеше да потули работата. Баща му не го биваше особено, ама за това ставаше.

С вестника обаче нещата стояха по друг начин. Да, дядото на Клейтън щеше да пусне връзките си и да овладее положението и там, обаче такава информация трудно можеш да държиш под контрол. Новината беше твърде пикантна и щеше да плъзне като горски пожар из града, дори и да не излезе никаква статия. Вече смятаха Клейтън за черната овца на семейството, така че най-малко от всичко му се искаше да дава поредния повод на дядо си да му държи конско. Той все обръщаше внимание на отрицателните страни. Дори сега, години по-късно, дядо му продължаваше да му опява, че се е развел с Бет, нищо че изобщо не му влизаше в работата. А на семейните събирания старецът не пропускаше да изтъкне, че Клейтън не е завършил колеж. С неговите оценки лесно би могъл да го направи, обаче той просто не можеше да си представи да кисне още четири години в някаква класна стая, затова постъпи при баща си в шерифството. Това беше достатъчно да омилостиви дядо му. Имаше чувството, че половината му живот беше минал в опити да омилостивява дядо си.

Обаче нямаше избор. Макар да не харесваше особено дядо си — той беше вярващ южняк баптист, който ходеше на църква всяка неделя и смяташе, че алкохолът и танците са грях, което в очите на Клейтън си беше направо нелепо, — той знаеше какво очаква от него старецът, а голите снимки на колежанки не бяха в списъка. Няколкото други снимки на бюрото също не влизаха в списъка — особено онези, на които Клейтън беше заедно с няколко дами в компрометиращи пози. Тези неща несъмнено щяха да предизвикат сериозно разочарование, а дядо му не търпеше да го разочароват, дори да са хора от семейството. Особено ако са от семейството. Семейство Клейтън живееше в окръг Хамптън от 1753 година, в редица отношения те бяха сърцето на окръга. В рода им имаше съдии, адвокати, лекари и земевладелци, дори един кмет се беше оженил за жена от семейството, но всички знаеха, че дядо му е човекът, който сяда начело на масата. Старецът властваше като мафиотски Кръстник от миналото и повечето хора го възхваляваха и не спираха да дърдорят какъв велик човек е той. А дядо му обичаше да си внушава, че причината е финансовата му подкрепа буквално за всичко: от библиотеката до театъра и местното начално училище. Клейтън обаче знаеше истинската причина — дядо му притежаваше почти всички търговски сгради в центъра на града, както и дъскорезницата, двата пристана, трите автокъщи, трите складови комплекса, единствения жилищен комплекс с апартаменти в града и огромни обработваеми земи. И поради това семейството беше невероятно богато и влиятелно, а понеже Клейтън получаваше повечето от парите си от семейните фондове, не искаше някакъв непознат да му създава проблеми в града.

Добре че Бен се роди за краткото време, през което Клейтън беше женен за Бет. Дядо му маниакално държеше на потомството и понеже Бен беше кръстен на него — много предвидливо, нищо че сам се хвалеше, — дядо му направо боготвореше хлапето. В повечето случаи Клейтън оставаше с впечатлението, че дядо му харесва Бен, своя правнук, много повече от своя внук.

Е, Клейтън знаеше, че Бен е свястно дете. Не само дядо му, всички го твърдяха. А и той обичаше хлапето, макар че на моменти беше голям досадник. От мястото си на верандата погледна през прозореца и видя, че Бен е приключил с кухнята и се е върнал на дивана. Съзнаваше, че трябва да отиде при него, но още не беше готов. Не искаше да изрече нещо прибързано и после да съжалява. Стараеше се да постъпва по-разумно в такива ситуации — преди няколко месеца дядо му проведе с него разговор, в който го убеждаваше колко е важно да бъде стабилно влияние в живота на детето. Досадник. Би трябвало да поговори с Бен да изпълнява незабавно каквото му нареди баща му, помисли си Клейтън. Това щеше да е от по-голяма полза. Хлапето вече успя да го вбеси тази вечер, но вместо да избухне, си спомни наставленията на дядо си, стисна устни и излезе навън.