net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Тиболт се оказа на земята до Виктор. С тях бяха още двама от взвода му, Мат и Кевин — с прякори Лудото куче и Кей-Ман — и военната им подготовка си каза думата. Воинското братство си каза думата. Въпреки нападението, въпреки страха и въпреки почти сигурната смърт Виктор се пресегна към пушката си, застана на едно коляно и се прицели към врага. Стреля, после стреля отново със спокойни, уверени и съсредоточени движения. Лудото куче посегна към своето оръжие и направи същото. Един по един се надигнаха и останалите, една по една се сформираха бойни групи. Огън. Прикритие. Движение. Само дето нямаха възможност за движение. Нямаше къде да отидат. Строполи се един пехотинец, после още един. Сетне трети и четвърти.

Подкреплението пристигна непоправимо късно. Лудото куче беше прострелян във феморалната артерия и макар да му поставиха турникет, той беше изгубил много кръв и умря след минути. Кевин беше прострелян в главата и загина на място. Другите бяха ранени. Малцина се измъкнаха без драскотина — сред тях Виктор и Тиболт.

В билярдната зала един от младите мъже, с които Тиболт разговаря, му заприлича на Лудото куче. Все едно бяха братя — имаха същия ръст и тегло, същата коса, същия говор — и за един кратък миг Тиболт се зачуди дали наистина това не е бойният му другар, но после отсъди, че не е възможно.

Съзнаваше какво рискува с плана си. В малките градчета на непознатите винаги се гледа с подозрение и наистина, към края на вечерта Тиболт забеляза кльощав мъж с лоша кожа да говори по телефона близо до тоалетната и да мята неспокойни погледи към него. Онзи стоеше като на тръни още преди да звънне по телефона, затова Тиболт предположи, че звъни или на жената от снимката, или на някой неин близък. Подозренията му се потвърдиха, когато си тръгна. Както можеше да се очаква, мъжът го проследи до вратата, за да види накъде ще поеме непознатият, и точно затова Тиболт тръгна в обратната посока, и после се върна.

Когато пристигна в запуснатата билярдна зала, той подмина бара и се запъти направо към игралните маси. Бързо откри с поглед мъжете от съответната възрастова група, повечето от които му се сториха неженени. Помоли да се включи в играта и остави нужния залог. Държа се любезно, на няколко пъти почерпи всички, когато изгуби няколко игри, и хората взеха да се отпускат. Тиболт между другото разпита как е социалният живот в градчето. Пропусна нужния брой удари и поздравяваше другите играчи, когато изпълняваха хубав удар.

Накрая те на свой ред започнаха да го разпитват. Откъде е, защо е тук? Той промърмори нещо за някакво момиче и после смени темата. Засили любопитството им. Поръча още бира, а когато отново започнаха да го разпитват, неохотно сподели историята си: че преди няколко години дошъл на панаира заедно със свой приятел и се запознал с едно момиче. Допаднали си. Надълго и нашироко им разказа колко била страхотна и как му казала да я потърси, ако отново мине през града. Обаче колкото и да се мъчел, не можел да си спомни името ѝ.

«Не си спомняш името ѝ ли?» — попитаха те. Не, отговори той. Не помнел имена. Ударили го по главата като дете по време на бейзболен мач и бил зле с паметта. Сви рамене, понеже знаеше, че те ще се разсмеят, и точно така стана. Обаче имал нейна снимка — каза го, сякаш тъкмо се сещаше. Попитаха го дали я носи със себе си. Да, май я носел. Порови из джобовете си и извади снимката. Всички мъже се струпаха. След малко единият поклати глава. Нямаш късмет, приятелю, увери го, жената била недостъпна. Омъжена, така ли? Не била омъжена, но не ходела по срещи. На бившия ѝ нямало да му хареса, а той надали би желал да си има вземане-даване с него. Тиболт преглътна и попита коя е жената.

Бет Грийн, гласеше отговорът. Била учителка в началното училище и живеела с баба си в къщата до кучкарника «Съншайн». «Бет Грийн или по-точно Елизабет Грийн — помисли си Тиболт. — Е.»

Докато разговаряха, той забеляза, че един от мъжете, на които е показал снимката, се е измъкнал от групата. «Явно нямам късмет» — каза Тиболт и си взе снимката.

Остана още половин час, за да се прикрие. Побъбри си още малко с мъжете. Видя непознатият с лошата кожа да се обажда по телефона и разпозна разочарование в реакцията му. Като дете, което е загазило, понеже клюкарства. Добре. Все пак Тиболт имаше усещането, че пак ще се срещне с този тип. Поръча още бири и изгуби още игри, като от време на време поглеждаше към вратата да провери дали идва някой. Никой не се появи. След известно време вдигна ръце и оповести, че няма повече пари и мисли да си тръгва. Цялата операция му струва малко повече от сто долара. Другите го увериха, че винаги е добре дошъл да играят заедно.