net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Така че колко можеше да се отдалечи до утре следобед? Трийсетина километра? Най-много четирийсет и пет. Не повече, следователно все още щеше да е наблизо. Клейтън щеше да звънне в съседните полицейски участъци и да ги помоли да се оглеждат. Пътищата, по които се излизаше от окръга, не бяха много, така че ако позвънеше по заведенията по пътя, все някой щеше да е забелязал онзи тип. И тогава щеше да го погне. Телбод не биваше да се пречка на Кийт Клейтън.

Потънал в мислите си, Клейтън почти не чу проскърцването на входната врата.

— Татко?

— Да?

— Търсят те по телефона.

— Кой е?

— Тони.

— Естествено.

Надигна се от мястото си, чудейки се какво ли иска Тони. Загубеняк. Мършав и пъпчив, той беше от досадниците, които се мотаят край полицаите и ги имитират. Сигурно се питаше къде е Клейтън и какво ще прави по-късно, та да не остане по-назад. Тъпо.

Кийт допи бирата си на влизане, изхвърли шишето в кофата и се ослуша да чуе дрънченето. Взе слушалката от плота.

— Да?

Чуваше носещото се от джубокса кънтри и глухия тътен на разговори на висок глас. Откъде ли се обаждаше този загубеняк?

— Здрасти, аз съм в билярдната «Декър» и тук има един странен тип, за когото сигурно ще искаш да чуеш.

Антенките на Клейтън щръкнаха.

— С него има ли куче? Носи ли раница? Малко мърляв, явно е живял доста време по горите.

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. Играе билярд в дъното. Обаче чуй това, има снимка на бившата ти жена.

Това съобщение свари Клейтън неподготвен, но той се помъчи да отговори небрежно:

— Е, и?

— Ами просто си помислих, че ще искаш да знаеш.

— И защо да ми пука?

— Не знам.

— Естествено, че не знаеш. Тъпак!

Затвори телефона и докато оглеждаше преценяващо кухнята, си каза, че сигурно вместо мозък в главата на Тони има картофена салата. По-чисто нямаше накъде — хлапето се беше справило чудесно както винаги. За малко да го похвали, но когато спря погледа си върху Бен, за пореден път установи колко дребничък е синът му. Да, това до голяма степен можеше да се дължи на гените, на ранното или на късното съзряване и на всякакви подобни щуротии, но можеше да бъде следствие и от общото му здравословно състояние. Беше въпрос на здрав разум. Храни се правилно, спортувай, почивай си много. Основни правила, всички майки учеха децата си на тях. И бяха прави. Ако не се храниш достатъчно, не растеш. Ако не спортуваш достатъчно, мускулите ти не се развиват. А кога расте човек? Нощем. Когато тялото се възстановява. Когато хората си почиват.

Клейтън често се чудеше дали Бен се наспива в къщата на майка си. Знаеше, че се храни добре — беше доял бургера и картофките му, — и знаеше, че детето се движи много, така че вероятно беше дребен заради липсата на сън. Нали не искаше да остане фъстък? Не, разбира се. Освен това Клейтън искаше да остане малко сам, за да си помечтае какво ще направи с господин Телбод, когато го види.

Прокашля се:

— Ей, Бен, става късно, хлапе!

Шеста глава

Тиболт

На връщане от билярдната зала Тиболт си спомни втората си мисия в Ирак.

Ето както се случи: Фалуджа, пролетта на 2004 година. Пети полк от Първа дивизия заедно с други части получи заповед да сложи край на ескалиращото насилие след падането на Багдад година по-рано. Цивилните знаеха какво ги очаква и започваха да напускат града, задръствайки пътищата. Може би една трета от града се евакуира само за ден. Изпратиха щурмоваците, после морската пехота. Напредваха улица по улица, къща по къща, стая по стая, водейки едни от най-интензивните сражения от началото на инвазията. След три дни установиха контрол над една четвърт от града, но растящият брой цивилни жертви наложи необходимостта от примирие. Взето бе решение да се сложи край на операцията и повечето военни части се изтеглиха, включително ротата на Тиболт.

Но не цялата.

На втория ден от операцията в южната промишлена зона на града Тиболт и взводът му получиха заповед да огледат една сграда, в която според слуховете имало оръжеен склад. Не им беше посочена конкретна сграда обаче, можеше да е всяка от десетките порутени постройки, скупчени край изоставена бензиностанция почти в полукръг. Тиболт и взводът му се приближиха към сградата, държейки се на разстояние от бензиностанцията. Половината тръгнаха наляво, половината — надясно. Беше тихо, а после изведнъж бензиностанцията избухна. Пламъците се извиха към небето, половината войници изпопадаха с пробити тъпанчета. Тиболт беше замаян. Изгуби периферното си зрение, а всичко останало се размаза пред очите му. Внезапно от прозорците и покривите над тях и зад опожарените останки от автомобили по улиците се изсипа дъжд от куршуми.