net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Мъжете можеха и да му кажат това-онова, зависи как щеше да им зададе въпроса. Опитът му сочеше, че почти всички мъже забелязват привлекателните жени на своята възраст, особено ако мъжете не са семейни. Колко ли мъже в нейната възрастова група не бяха женени? Вероятно около трийсет процента. Може и да грешеше, но щеше да изходи от тук. Да предположим, че са към деветстотин човека. Допускаше, че осемдесет процента от тях са живеели тук по онова време. Беше само предположение, догадка, но Хамптън му се струваше градче, от което хората по-скоро заминаваха, а не пристигаха. Което сваляше бройката на седемстотин и двайсет. Можеше да я намали наполовина, ако се насочи към неженените мъже на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години вместо между двайсет и четирийсет. Така оставаха триста и шейсет човека. Предполагаше, че голяма част от тези мъже познават или са познавали жената от снимката. Може да са учили заедно с нея в гимназията — със сигурност в града имаше един такъв човек, но несъмнено мнозина щяха да я познават, ако тя не е омъжена. Разбира се, имаше вероятност да е семейна — жените в малките южняшки градчета сигурно се омъжваха млади… Но Тиболт щеше да действа въз основа на тези предположения. Надписът на гърба на снимката — «Пази се! Е.» — не му звучеше твърде романтично, за да е отправен към годеник или гадже. Не пишеше «Обичам те» или «Ще ми липсваш». И беше подписано с инициал. Явно бяха просто приятели.

За по-малко от десет минути той свали бройката от двайсет и две хиляди на триста и шейсет. Не беше зле. И определено беше добро начало. Разбира се, стига жената да е живяла тук, когато е била направена снимката, а да не е дошла само на гости.

Съзнаваше, че това е друго голямо «ако», но все отнякъде трябваше да започне. Знаеше със сигурност, че преди време тя е била тук. По един или друг начин щеше да узнае истината и да започне оттам.

Къде ходеха неженените мъже? Неженените мъже, които би могъл да заговори? Запознах се с нея преди няколко години и тя ми каза да се обадя, ако минавам през града, обаче изгубих листчето с името и телефона ѝ…

В барове. На билярд.

В такова малко градче надали имаше повече от три-четири заведения, където се събират местните. В баровете и билярдните зали се сервираше алкохол, а днес беше събота вечер. Щяха да са претъпкани. Сигурно през следващите дванайсет часа Тиболт щеше да получи отговор на въпроса си.

Погледна към Зевс.

— Май тази вечер ще си сам. Мога да те взема, но ще трябва да те оставя навън, а не знам колко ще се бавя.

Кучето продължи да върви, навело глава и изплезило език. Беше изморено и измъчено от жегата.

— Ще ти пусна климатика, става ли?

Пета глава

Клейтън

Беше девет часът в събота, а той трябваше да си остане вкъщи и да гледа хлапето. Страхотно!

И как иначе да завърши ден като днешния? Първо, едно от момичетата едва не го спипа, докато снимаше, после откраднаха служебния фотоапарат, а накрая Логан Тиболт му спука гумите. А най-лошото беше, че се наложи да обяснява и кражбата на фотоапарата, и спуканите гуми на баща си, господин щатския шериф. Както можеше да се очаква, баща му адски се ядоса и не се върза на скалъпеното му обяснение. Вместо това го засипа с въпроси. Накрая на Клейтън му идеше да фрасне стария. Баща му може и да беше голяма работа според мнозина в града, обаче не можеше да му говори като на пълен идиот. Клейтън обаче не отстъпи от историята си — сторило му се, че вижда някого, отишъл да разследва и се нанизал на два пирона. А фотоапаратът? Защо питат него? Той не знаел дали изобщо апаратът е бил в джипа. Не беше някаква велика история, но вършеше работа.

— Прилича ми по-скоро на дупка от сгъваемо ножче — отсъди баща му, след като се наведе да огледа гумите.

— Казах ти, че бяха пирони.

— Наблизо няма строежи.

— И аз не разбирам как се е случило! Просто ти казвам какво се случи.

— Къде са?

— Откъде да знам? Хвърлих ги в гората.

Старецът не беше убеден, но Клейтън прояви достатъчно здрав разум да се придържа към историята си. Винаги се придържай към версията си. Започнеш ли да даваш на заден, загазваш. Правило за провеждане на разпити номер 101.

Най-сетне старецът си тръгна, Клейтън сложи резервните гуми и отиде в гаража, където ги смени с оригинални, но вече бяха минали два часа и той беше закъснял за срещата си с господинчото Логан Телбод. Никой, ама абсолютно никой не можеше да се занася с Кийт Клейтън, най-малкото пък някакъв скитник хипи, който си въобразява, че може да му се качи на главата.