net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Днес обаче споменът отново го споходи, почувства загубата на приятелите си и не потисна усещането. Бяха до него, докато крачеше по улиците на града на път за покрайнините. Следваше упътването, което му дадоха на рецепцията на мотела, и тръгна на изток по тревистия банкет на шосе 54, на безопасно разстояние от платното. По време на странстванията си се беше научил да няма доверие на шофьорите. Зевс го следваше задъхан. Тиболт спря и му даде вода, последната в бутилката.

От двете страни на пътя имаше различни магазини. Магазин за матраци, автосервиз, детска градина, бензиностанция, където продаваха и стара храна, увита в найлоново фолио, а също и две порутени фермерски къщи, които изглеждаха нелепо с внезапно избуялия край тях съвременен свят. Явно наистина се беше случило внезапно и Тиболт се запита още колко време собствениците им ще издържат или пък кой би желал да живее в къща на шосето, притисната от двете страни от магазини.

Покрай него и в двете посоки преминаваха автомобили. Започнаха да се скупчват сиви и пухкави облаци. Тиболт надуши дъжда още преди да усети първата капка, а само след няколко крачки вече валеше силно. Валя само петнайсет минути и го намокри до кости, а тежките облаци отминаха към крайбрежието и зад тях остана само мараня. Зевс отърси мократа си козина. От дърветата отново се разнесе птича песен, а от мократа земя се надигна пара.

Най-сетне стигна до мястото, където се провеждаше панаирът. Беше празно. Тиболт огледа и заключи, че е доста скромно. Само най-необходимото. Колите паркираха на застлания с чакъл паркинг отляво, далеч отдясно имаше две стари плевни, а по средата — широка тревиста площ за карнавалните атракции. Цялото място беше оградено с телена ограда.

Той не прескочи оградата. Не погледна и снимката — виждал я беше хиляди пъти. Тръгна напред, мъчейки се да се ориентира, и накрая забеляза будката за билети.

Зад нея имаше ниша за националното знаме. Пред сводестата ниша Тиболт се обърна към хоризонта на север, като постави будката за билети и нишата на същото място в зрителното си поле, където бяха и на снимката. Прецени, че това е ъгълът, снимката беше направена оттук.

Морската пехота се основава на числото три. Трима войници в бойна група, три бойни групи в отделение, три отделения във взвод. Самият той беше ходил в Ирак три пъти. Погледна часовника си, установи, че е в Хамптън от три часа, а пред себе си, точно където трябваше да бъдат, видя трите вечнозелени дървета.

Върна се обратно към шосето — знаеше, че вече е близо до нея. Още не я беше открил, но скоро и това щеше да стане.

Тя е била тук. Знаеше го.

Сега му трябваше име. Докато прекосяваше страната, Тиболт разполагаше с предостатъчно време да размишлява, затова беше решил, че има три възможни начини на действие. Първо, можеше да опита да намери местната организация на ветераните и да разпита дали има местни, служили в Ирак. Така можеше да стигне до човек, който познава жената. Второ, можеше да отиде до местната гимназия и да провери дали пазят годишниците от десет до петнайсет години назад. Можеше да прегледа снимките една по една. И трето, можеше да показва снимката и да разпитва.

И трите варианта имаха недостатъци, никой не беше сигурен. В телефонния указател Тиболт не намери организация на ветераните. Едно на нула. Лятната ваканция още не беше свършила, така че училището надали щеше да е отворено, а дори да беше, трудно щеше да се добере до годишниците в библиотеката. Две на нула, поне засега. Така че най-добре щеше да бъде да поразпита и да види дали някой няма да я познае.

Обаче кого да попита?

От справочника беше научил, че в Хамптън, Северна Каролина, живеят девет хиляди човека. Още тринайсет хиляди живееха в окръг Хамптън. Твърде много. Най-успешната стратегия беше да ограничи търсенето до най-вероятната група хора. Отново трябваше да изхожда от онова, което знае.

На снимката тя изглеждаше на двайсет и няколко години, което означаваше, че сега наближава трийсет. Може би беше на трийсет и няколко. Беше привлекателна. Освен това в градче като това, ако допуснеше, че възрастовите групи са представени поравно, би трябвало да има приблизително две хиляди седемстотин и петдесет деца до десет години, също толкова от единайсет до двайсет години, и пет хиляди и петстотин човека между двайсет и трийсет — нейната възрастова група. По най-общи сметки. Ако допуснеше, че от тях половината са мъже и половината жени. Жените щяха да са по-подозрителни относно намеренията му, особено ако я познаваха. Той беше непознат, а непознатите бяха опасни. Съмняваше се, че ще му кажат много.