net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Двамата с бившия ѝ съпруг не се караха само заради Бен, те бяха различни като огъня и леда. Той беше огънят, тя — ледът. Той все още беше увлечен по нея, което я дразнеше неимоверно. Не проумяваше от къде на къде той си въобразява, че тя иска да има нещо общо с него, обаче каквото и да му кажеше, той не се отказваше. Бет почти не можеше да си спомни какво изобщо я беше привлякло към него преди години. Можеше да изреди причините, поради които се бе омъжила за него — беше млада и глупава, това беше първата ѝ любов, освен това беше и в напреднала бременност, — обаче сега, когато той я оглеждаше от глава до пети, тя се отвращаваше. Той не беше нейният тип. Честно казано, никога не е бил. Ако запишеше на видео целия си живот, бракът ѝ щеше да е събитието, което с радост щеше да изтрие. С изключение на Бен, разбира се.

Искаше ѝ се по-малкият ѝ брат Дрейк да беше тук, а когато си помислеше за него, изпитваше познатата болка. Когато им гостуваше, Бен го следваше, както кучетата вървяха по петите на баба. Двамата заедно отиваха да ловят пеперуди или да поседят в къщичката на дървото, построена от дядо му, до която се стигаше само по паянтовия мост над двата потока в имота им. За разлика от бившия ѝ съпруг Дрейк приемаше Бен какъвто е, а това в много отношения го правеше повече негов баща от Кийт. Бен го обожаваше, а тя пък обожаваше Дрейк заради начина, по който той неусетно градеше самочувствието на сина ѝ. Веднъж му благодари, а той сви рамене:

— Просто ми е приятно да прекарвам известно време с него.

Бет трябваше да отиде да провери как е баба ѝ. Надигна се и забеляза, че лампата в кабинета свети, но се съмняваше, че баба ѝ работи над документацията. Най-вероятно беше в оградените площи зад кучкарника, затова се запъти натам. Надяваше се баба ѝ да не е намислила да изведе група кучета на разходка. Нямаше как да пази равновесие с тях — нито да успее да ги удържи, ако изопнеха каишките, но това беше едно от любимите ѝ неща. Тя смяташе, че повечето кучета не се движат достатъчно, а имотът ѝ даваше прекрасна възможност да поправи това. Беше разположен на почти седем акра и имаше няколко поляни, оградени от девствена гора, пресичаха го пет-шест пътеки и два малки притока, които се вливаха чак в река Саут. Имотът, купен за нищожна сума преди петдесет години, в момента струваше доста пари. Така им каза адвокатът, който дойде да проучва какво е мнението на баба ѝ за евентуална продажба.

Тя знаеше прекрасно кой стои зад тази работа. Баба ѝ също, макар да се правеше на идиот, докато адвокатът ѝ говореше. Гледаше го с ококорените си празни очи, пускаше гроздови зърна едно по едно на пода и ломотеше неразбираемо. Двамата с Бен се смяха с часове, след като адвокатът си тръгна.

Бет надникна в канцеларията на кучкарника и установи, че баба ѝ не е там, обаче чу гласа ѝ откъм клетките:

— Седни… ела. Добро момиче! Браво!

Зави и видя баба си да обучава едно куче шицу, което припкаше към нея. Приличаше на играчка на пружина, каквато можеш да си купиш от супермаркета.

— Какво правиш, бабо? Не бива да си тук.

— А, здравей, Бет. — За разлика отпреди два месеца баба ѝ вече не заваляше думите.

Бет сложи ръце на кръста.

— Не бива да излизаш тук сама.

— Взех си мобилния. Щях да звънна, ако имам проблем.

— Ти нямаш мобилен.

— Взех твоя. Тайно го отмъкнах от чантата ти сутринта.

— Тогава на кого щеше да се обадиш?

Баба ѝ явно не се беше замислила над това, понеже сбърчи чело, когато погледна към кучето.

— Виждаш ли какво съм принудена да търпя, Прешъс? Казах ли ти, че това момиче е много умно? — Тя въздъхна и издаде звук като бухането на бухал.

Бет знаеше, че ще последва смяна на темата.

— Къде е Бен? — попита баба ѝ.

— Вътре е. Приготвя се.

— Представям си колко се радва. Сигурна ли си, че не се крие в къщата на дървото?

— По-кротко, все пак той му е баща — предупреди тя баба си.

— Няма как да си сигурна!

— Напълно съм сигурна.

— Да не си се забавлявала и с още някого навремето? Дори за една нощ? С някой келнер или шофьор на камион, или с някой съученик? — Въпросите ѝ прозвучаха едва ли не обнадеждено. Винаги звучеше така, когато говореше подобни работи.

— Сигурна съм. Повторих ти го вече милион пъти.

Старицата ѝ намигна.

— Да, обаче баба все се надява паметта ти да се проясни.

— Откога си навън, между другото?

— Колко е часът?

— Почти четири.

— Значи съм навън от около три часа.

— На този пек?