net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Всичко ще бъде наред.

— Дано. — Мелъди остави питието си. — Май е време за тортата. Зак е на тренировка от пет.

— Ще бъде страхотно.

Мелъди се изправи:

— Сигурна съм, че ще иска да си вземе и водния пистолет, за да намокри треньора.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Не, благодаря. Седи и си почивай. Веднага се връщам.

Бет проследи с поглед Мелъди, докато се отдалечаваше, и за пръв път си даде сметка колко е отслабнала. Беше по-слаба с пет-шест килограма от последния път, когато я видя. Сигурно се дължеше на стреса. Любовната история на Дейвид я беше съсипала, но за разлика от Бет, когато същото се случи и на нея, беше решена да спаси брака си. Но пък всеки брак е различен. Дейвид допусна огромна грешка и това засегна Мелъди, но според Бет те бяха щастлива двойка. От друга страна, нейният брак беше фиаско още от самото начало. Точно както беше предсказала баба ѝ. Тя притежаваше способността да преценява хората светкавично и свиваше рамене по специфичен начин, когато не харесваше някого. Щом Бет ѝ съобщи, че е бременна и че вместо да отиде в колеж, двамата с бившия ѝ мъж ще се женят, баба ѝ започна да свива рамене толкова начесто, все едно имаше тик. Разбира се, тогава не ѝ обърна внимание и си каза, че баба ѝ просто не желае да им даде шанс. Че всъщност не познава избраника ѝ. Беше сигурна, че двамата ще успеят. Нищо подобно. Баба ѝ винаги се държеше учтиво и сърдечно със съпруга на Бет, но свиването на раменете не престана, докато Бет не се върна отново у дома преди десет години. Бракът ѝ продължи по-малко от девет месеци — Бен беше на пет седмици. Оказа се, че още от самото начало бабчето е била права за съпруга ѝ.

Мелъди влезе в къщата и се появи няколко минути по-късно заедно с Дейвид. Той носеше картонени чинии и вилички. Бет забеляза побелелите коси покрай ушите му и дълбоките бръчки на челото. Последния път, когато го видя, бръчките не бяха толкова видими — явно бяха поредният признак на напрегнатия му делник.

Понякога се питаше как ли щеше да изглежда животът ѝ, ако беше омъжена. Не за бившия си, разбира се. Потръпна от тази мисъл. Предостатъчно ѝ беше, че го вижда през уикенд. Но ако се беше омъжила за някой друг, за някой… по-добър. Идеята ѝ се струваше добра, поне абстрактно погледнато. За десет години беше привикнала с живота си и макар че би било хубаво да има с кого да прекарва вечерите си след работа и кой да разтрива гърба ѝ от време на време, имаше нещо хубаво и в това, че в неделя можеше да си стои по пижама по цял ден. И понякога наистина го правеше. Бен също. Наричаха ги «дни за мързелуване». Бяха най-хубавото време. Понякога двамата просто си лентяйстваха, поръчваха си пица и гледаха филм. Божествено.

Освен това, ако взаимоотношенията бяха трудни, бракът беше още по-труден. Не само Мелъди и Дейвид се бореха, почти всички други двойки, изглежда, също имаха проблеми. Беше съвсем обичайно. Какво казваше баба ѝ? Настани двама човека с различни очаквания под един покрив и ще видиш, че на Великден няма все да хапват скариди.

Точно така, макар да не беше сигурна откъде бабчето вади мъдростите си.

Бет погледна часовника си, понеже знаеше, че щом тържеството приключи, трябва да отиде да провери как е баба ѝ. Сигурно щеше да я завари в кучкарника — или на бюрото, или да наглежда животните. Голям инат беше. Какво значение имаше, че едва стъпва с левия крак? Не е идеален, но не е и от восък, казваше. Или че може да падне и да се нарани? Не съм купа от фин порцелан. Или че лявата ѝ ръка беше на практика безполезна? Стига да мога да ям супа, тя и бездруго не ми трябва. Нямаше друга като нея, бог да я благослови. Открай време си беше такава.

— Мамо?

Унесена в мислите си, Бет не беше усетила, че Бен се е приближил. Луничавото му лице лъщеше от пот. От дрехите му капеше вода, а по ризата му имаше петна от тревата, които тя със сигурност нямаше да успее да изпере.

— Да, скъпи?

— Може ли тази вечер да спя у Зак?

— Нали той ще ходи на тренировка по футбол?

— След това. Няколко момчета ще останат, а и му подариха музикална видеоигра за рождения ден.

Бет знаеше истинската причина за молбата му.

— Не тази вечер. Баща ти ще те вземе в пет.

— Не може ли да му се обадиш и да го помолиш?

— Мога да опитам, но знаеш…

Той кимна и както винаги, когато това се случеше, сърцето ѝ се сви.

— Да, знам.

Слънцето печеше безмилостно през предното стъкло на колата и тя съжали, че климатикът не работи. Беше свалила стъклото на прозореца и развятата ѝ коса я боцкаше по лицето. Отново си напомни, че трябва да се подстриже. Представяше си как нарежда на фризьорката: «Отрежи я, Тери! Искам да приличам на мъж!» Обаче знаеше, че всъщност ще поиска да я скъсят малко както обикновено. В някои отношения беше голяма страхливка.