Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

демонстративност. Напротив, от чувствата правеше пародия. Имаше строг литературен вкус и вършеше всичко

по силите си, за да избие от мен купешките фрази. Обичаше Едисон, Лок, Хазлит и Монтен. Обожаваше Шилер.

Позовавайки се на собствената си изолация в този ограничен град, той цитираше философа: «Единствената

връзка с обществото, за която човек никога не съжалява, е войната». Но понякога с изненада откривах в

големите му очи не войнствен, а дружелюбен поглед.

Когато се качихме с дядо по тясното стълбище, тъмно и нехигиенично, чухме музика от стаята на Рийд. Дядо

почука с бастуна си по вратата. Един глас зад панела извика:

— Влез!

Джейсън лежеше уморен в плетеното кресло де прозореца, без сако, панаталоните му запретнати, с дебели

чорапи на краката и в черни колоездачни обувки с връзки, а върху масата имаше чаша пенливо питие, грамофон

с плоска въртяща се плоча и дълга фуния с форма на цвете. Дядо започна учтиво да му се представя. Джейсън с

предупредителен жест го накара да замълчи и ни посочи да седнем. Плочата свърши, той бързо стана, обърна я

и после се метна обратно на плетения си стол. От време на време правеше гримаси с чело и пиеше от чашата.

Разбрах, че се е завърнал от поредната си бурна колоездачна разходка — понякога, когато чувствуваше нужда от

движения, сам се мяташе на велосипеда си и привел глава, бясно караше по гори и долини, лудо въртеше с

крака, реки от пот течаха от челото му, а зад него на мили разстояние се носеше прах във въздуха. После, върнал

се благополучно в къщи, той се успокояваше с много храна и пиене, с плочи от бетховеновите симфонии в

изпълнение на Лондонската филхармония, пуснати неотдавна от компанията «Колумбия». Рийд обичаше

музиката, свиреше на пиано доста хубаво, но рядко, понеже намираше таланта си за незадоволителен и

дилетантски.

Симфонията свърши, той спря грамофона и върна плочата в албума.

— Е, сър — обърна се той любезно към дядо, — с какво мога да ви помогна?

Леко раздразнен от чакането и от отсъствието на «блясък» при посрещането, дядо каза заядливо:

— Напълно ли сте свободен да ни приемете?

— Напълно — отвърна Рийд.

— Е, добре, искаше ми се да поговорим за това момче и за стипендията Маршъл.

Джейсън премести погледа си от дядо на мен, после отиде до бюфета под книжните лавини, донесе още една

бутилка бира и докато я накланяше, за да налее, погледна дядо отстрани.

— Инструкциите ми са да държа нашия млад приятел възможно по-далеч от стипендията, а, разбира се, един

презрян помощник-учител, какъвто съм аз, може само да се подчинява на инструкциите.

Дядо се усмихна с мрачна и величествена усмивка и се облегна на дръжката на бастуна си. Чаках нажален и

нетърпелив, разбрах, че ще последва заключителна реч, една от най-цветистите му речи.

— Драги сър, може наистина да сте получили такива инструкции. Но аз съм тук да ги отменя. И не само от свое

име, а в името на приличието, свободата и справедливостта. Има в края на краищата, сър, дори в този

непросветен век. някои съществени свободи, позволени и на най-скромния индивид. Свобода на вярата, свобода

на словото, свобода да развиваш дарбите си,дадени от Великия изобретател. И ако, сър, има някой човек,

достатъчно низък, достатъчно подъл да ви откаже тези свободи, аз не бих стоял настрана и не бих го

насърчавал.

Дядовият глас се издигаше величествено, а Джейсън слушаше с удоволствие и когато дядо употреби думите

«Великият изобретател», лека усмивка разтегна белега на горната му устна.

— Чувате ли го, чувате ли го! — каза той възхитен. — Ето, приятелю, сигурно гърлото ви е пресъхнало —

Подаде му чаша бира и добави: -- Реториката настрана, но никак не виждам какво може да се направи.

Дядо смукна пяната от мустаците си и каза бързо с променен глас:

—- Да се яви тайно! Никому нищо не казвайте.

Рийд поклати глава:

— Невъзможно. Вече си имам достатъчно неприятности. Освен това молбата за участие трябва да се подпише

от наставника му.

— Аз ще подпиша! — рече дядо. Джейсън прие това някак странно, започна да ходи напред-назад из стаята с