Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

ли в ея?

— 0, не, мамо — Адъм прие с внимание това наивно предположение, достатъчно да накара и ангелите да се

разсмеят. — В сегашния си вид тя е истински бял слон1. Но идеята ми е да я преустроя. Осем самостоятелни

квартири пот наем от седемдесет до сто и петдесет лири всяка. Изчислих —- чисто шестстотин, след като платя

таксите и заплатата на пазача. Да кажем, двадесет процента печалба. Не е лошо като първо мое истинско

рисковано предприятие извън службата

.....................................................................................................

1. Бял слон – искал ли да разори някого, кралят на Сиам му подарявал свещен бял слон. Б.пр.

....................................................................................................

Татко слушаше с напрегнато внимание. Облиза устните си.

— Двайсет процента? А строителното дружество ми плаща три.

Адъм се усмихна небрежно.

Частното предприятие плаща по-високи дивиденти. А, разбира се, и за преустройството ще отидат пари.

Вероятно още деветстотин. И неприятното е, че трябва да ги намеря отнякъде. Не ми се ще да посвещавам

всички в такава хубава работа.

Слаба червенина се плъзна по татковото чело. Уважението му към Адъм винаги е било смесено с леко

недоверие, недоверието на предпазливия човек към неясните финансови операции. Но сега тази къща, солиден

махагон и мрамор, предлагаше разкошен доход — той се затрудняваше да говори.

— Винаги съм вярвал в тухлите и хоросана. Жалко, че не мога да я погледна с теб, Адъм.

— Не разбирам защо да не можеш . . . Няма да сбъркаш! — Адъм замълча замислен. -Защо не дойдете с мама да

прекарате две седмици при мен това лято? Може и месец, ако е необходимо, ще съчетаем работата с

удоволствията. Ще ви настаня в Илинг. Нали имате отпуск?

— О, Адъм! - възкликна мама и плесна с ръце при тази дългоочаквана покана.

Последваха дълги разисквания; татко, крайно предпазлив, никога не вземаше бързи решения. Но преди

отпътуването на Адъм въпросът се реши. С радостен трепет разбрах ..... заминават и през последния етап от

подготовката ми по време на изпитите ще ме освободят от всякакви наблюдения и огорчения. Нищо не можеше

да бъде така чудесно и навременно.

Дните летяха и скоро, както си работех в стаята, дочух странен звук в къщата. Няколко минути трябваше да

мисля преди да разбера, че мама пее тихо, разбира се, фалшиво, по все пак пее. Официалните дрехи на татко

висяха изгладени и готови, двете пътнически чанти бяха лъснати до блясък. По някакъв начин мама бе успяла

да си купи от малкото магазинче на мис Доби, търгуващо с «остатъци», едно парче тъмнокафяв воал и на бърза

ръка си бе «измайсторила» лятна рокля. Но най-голямото й безразсъдство беше кожата — проскубаната кожена

яка, която тя имаше поне от четвърт век, но всяка пролет гордо я измъкваше от нафталиненото й убежище.

Мамината кожена яка! Кой знае какво животно бе умряло, за да съществува тя сега, но винаги дълбоко в

мислите си, без да говоря за това, съм си представял някаква нещастна котка, смачкана от също такава огромна

тежест, каквато бе унищожила бедния Самуел Леки. Мама я подплати отново с една лента муселин, икономисан

от парчето плат за рокля, и леко я прекрои, за да я направи по-модерна. Видях я да се проветрява върху въжето

за пране в затревената част на задния двор, да я тръска щастлива, да духа в кожата, за да надигне малкото пух по

нея. От пет години не е ползувала отпуска.

Винаги, когато имаше опасност «да разпаше пояса», татко я връщане па земята е предупредителните думи

«помисли за разноските»!

Toй мислеше, че ако не я възпира, при сегашното и настроение няма да има край на разходите, на страшните

загуби, в които може да го въвлече. Мисълта да се хранят в ресторант, да са принудени при някакви лоши

стечения на обстоятелствата да нощуват в хотел, стана кошмар за него. С удвоено внимание той обмисляше

всичко. Ще си вземат за из път достатъчно храна в картонената кутия за шапки и цялата нощ до Лондон ще

седят в третокласното купе. Татко вече носеше в джоба на сакото си малък бележник с надпис: «Разходи по

посещението при Адъм». Мисля, той имаше илюзорната надежда, че Адъм ще му ги възтанови. На първия

ред беше написано: «два билета за влака . . . седем лири, девет шилинга и шест пенса». От време на време татко

поглеждаше към тази сума с мрачния вид на човек, направил пагубни разноски. По-късно научих от Мърдок, че

по пътя на унизителното излагане татко успял да си осигури «привилегировани билети», които безплатно се