Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

програмата ти. В бюрото си в училище имам изпитните работи от последните десет години. Ще минем всички

въпроси. Започваме утре . . . Мисля, че това е всичко. Някакви забележки ?

Гледах го вторачен, очите ми светеха с белия пламък на възторга, цялото ми тяло се тресеше под напора на

чувствата ми. Как можех да му благодаря? Как можех да му кажа, че ще работя, ще се боря и ще умра за него.

— Да, сър — заекнах аз, — обещавам ви . . . Безполезно, но съм сигурен, че ме разбра.

Той енергично стана и започна да отделя за мен книги от лавицата.

Дядо ми помогна да ги занеса в къщи. Намирах се между земята и небето, ходех сякаш по въздуха.

ОСМА ГЛАВА

В началото на юни се случи събитие, незначително само по себе си, но толкова полезно за намерението ми, че

го сметнах за намеса на провидението, пряк отговор на молбите, с които бомбардирах небесния престол.

Не много дълго след славното ни решение в стаята на Рийд аз се върнах от утринната си «обиколка с кифлите»

и намерих Адъм в къщи — изглежда той винаги пристигаше рано сутрин. Седеше па закуска свеж, гладко

избръснат и разговаряше с мама и татко. Бързал да пристигне с първокласния спален вагон на вечерния експрес

от Лондон — винаги, когато пътуваше на служебни разноски, Адъм правеше това по царски. Въпреки че

търговските му работи в Уинтън изискваха тези периодични завръщания на север, сега Адъм бе ходил в Лондон:

беше назначен за представител на застрахователната компания «Колодония» в Южна Англия. Макар промяната

да не му донесе увеличение на заплатата, Адъм твърдеше, че тя се дължи на търговската му находчивост и е

една стъпка напред към велики неща. Сега живееше в хотела на Хенгър хил в Илинг.

Залових се със закуската си — каша и мътеница, а той поднови забележките, прекъснати, за да ми поднесе

обичайните си сдържани поздрави.

— Да, мамо, мисля, че ще е интересно за теб да видиш къщата.

Каква къща, скъпи? — запита мама. Адъм се усмихна.

— Е. добре, къщата, която си купих . . .

— Купил си къща? -...... попита татко с жив, почти професионален интерес на член от Ливънфордското

строително дружество, в което в същност бяха вложени всичките му спестени с много труд пари. — Къде?

— На Бейсуотър роуд — небрежно каза Адъм. — Първокласно място с изглед към парка. И къщата е

първокласна, гипсова мазилка, кремаво боядисана, седем етажа, махагоново стълбище, мраморна веранда —

много горда къща и мое неотменимо право. Но ето, тя не ви интересува.

— Интересува ни, скъпи — въздъхна мама? — Това е най-вълнуващата новина.

Адъм се разсмя и подаде чашата си за още чай.

— Е, да, бях хвърлил око на този имот от известно време, всеки ден на път за службата минавах покрай него. От

шест месеца там висеше дъсчица с надпис «Продава се» и една сутрин видях съобщение: «Разпродажба на търг

следващата седмица». О-хо, помислих си. Сигурно ще е интересно! Откак дойдох на юг, все търся подходящо

истинско имение да вложа парите си. И така, следващия понеделник се отбих в къщата за разпродажба.

Обикновено място, хубава ламперия, много джентълмени с цилиндри. Търговският агент също с цилиндър —

Адъм погледна яйцето и бекона пред себе си. — След като обяви, че къщата струва шест хиляди, а в случая

наистина толкова струва, поглеждайки ме, той започна наддаването при три хиляди лири. Цената се качваше все

повече и повече, цилиндрите наддаваха един срещу друг, докато тя стигна пет хиляди и петстотин. Дълго-дълго

вися на тая сума, докато не я продадоха на най-лъскавия цилиндър. Аз седях отзад и мълчах — смешно само как

се опитваха да ме предизвикат. Но, разбирате ли, бях направил справка. Знаех, че банката е дала ипотека от две

хиляди лири и имаше опасност да я обяви за пресрочена. На следващия ден получих писмо от лъскавия

цилиндър. Предлагаше да ми отстъпи собствеността си за четири хиляди. Хвърлих писмо го в кошчето за

отпадъци. Тогава . . .

Стъпка по стъпка той ни преведе по нечестните и дълги пътища, които само преди седмица за хиляда и

деветстотин лири в брой го бяха направили абсолютен собственик на тази великолепна сграда.

— Господи! — ахна мама очарована и наплашена, защото въпреки славната сделка, дадената сума беше за нея

колосална, ужасна, а в същност тя представляваше и повечето капитал на Адъм, спестен за последните десет

години. — Сигурно си ги надхитрил ... и лондончани също. Какво ще правиш с къщата сега, скъпи? Ще живееш