Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

— Хайде, моето момче. Да отидем при онзи твой мистър Рийд.

Не ми се искаше да ме видят с дядо на улицата — неговите странности засилваха ужасната ми стеснителност,

но бях твърде потиснат, за да му се противя много и след миг, въпреки убедеността ми, че нищо няма да излезе

от неговата намеса, ние тръгнахме по улиците, окъпани в съботната следобедна тишина, към квартирата на

Рийд.

Повечето преподаватели в Академичното училище заемаха прилични вили в «хубавите» квартали като Ноксхил

и Драмбък роуд. Но Джейсън Рийд живееше във висока опушена сграда, далеч от прехвалената част на града,

близо до стария Венел, населен предимно от поляци и работнически семейства, докери и други скромни хора.

Задната му стая гледаше към покрит със сажди двор; отвореше ли прозореца на предната стая, обикновено

мрачна, понеже не се почистваше, се откриваше чудесна гледка към трите блестящи метални топки на сградата

на Ливънфордското дружество за взаимопомощ и към интересната процесия, която всяка вечеп се изнизваше,

през люлеещите се врата на пристанищната кръчма. Рийд обичаше тази квартира заради пълната свобода, която

му предоставяше, и защото тя пристъпваше условностите на установената практика и утвърждаваше

социалистическите му възгледи.

В Академичното училище Рийд дойде преди две години като заместник на мистър Дъглас, когото назначиха за

директор на Ардфилънската гимназия. Сам Рийд даде да се разбере, че е тук временно — не обичаше да се

застоява дълго на едно място, — а и ректорът не се впечатляваше от небрежното облекло на Джейсън, от

неортодоксалните му методи и дразнещата липса на почитание. Но Джейсън остана. Беше блестящ и

оригинален преподавател. Дори ректорът трябваше да признае това. Освен по разните науки той можеше, а това

бе особено удобно, да води и английски език в горните класове, имаше степени магистър на изкуствата и

бакалавър на науките, получени в колежа Тринити. А колкото до самия Рийд, когато след много години го

попитах защо остана толкова дълго в този никакъв Ливънфорд, той отговори с особената си усмивка,

подчертаваща плоския му нос и волски очи:

— Квартирата беше много удобна.

Тази несериозност представляваше една упорита поза, наложена му от обстоятелствата на неговия живот. Бил

син на свещеник от Северна Ирландия и въпреки леко уродливото му лице го готвели за църквата, но по средата

на обучението си попаднал под влиянието на Хъксли и отрекъл «книгата-битие». Рийд никога не споменаваше

за последвалото семейно отчуждение, но аз чувствувах, че този катаклизъм го е принудил да надене маската на

безразличието, ла презрението към условностите в поведението, проникнали дори в преподавателската му

работа. Когато за пръв път се появи при нас в час по английски, ние, следвайки практиката на мистър Дъглас,

ставахме поред и излагахме мнението си по зададената тема, а този следобед тя беше: «Какво ще правя

следващата неделя». Рийд ни изслуша, излегнат на стола с крака върху бюрото — една не съвсем подходяща

позд за преподаване, а всички ние се държахме изключително целомъдрено и чинно. Тогава замислен, той

обяви:

— Следващата неделя ли? Да, мисля, че ще лежа в леглото си и ще пия бира.

Въпреки цялото си бабаитство, той беше нещастна и самотна душа. Държеше се настрана от другите

преподаватели, нямаше нищо общо с тях. Понякога посещаваше събранията на местното Фабианско

дружество1, по всички останали ливънфордски клубове, включително навестния «Клуб на философите», той

отминаваше с насмешка, просто като «пиянски свърталища». Очевидно интерес към жените нямаше. През

цялото това време никога не го видях да разговаря или да се разхожда с някоя по улиците. Но поради любовта си

към музиката се сприятели с мисис Кийт и малкия й кръг. Домът на Синклер Драйв изглежда беше

единственият, конто той обичаше да посещава.

..........................................................................................

1 Английска реформистка организация, според която е възможно мирното преминаване от капиталистически

строй към социалистически. - Б. пр.

..........................................................................................

Възможно е Рийд да си е мислел, че имам заложби на учен, а още по-вероятно е присъщата и за двама ни

скромност да бе породила интереса му към мен. Често в неделя сутрин той ме вземаше на закуска и ме хранеше

с най-различни и много вкусни пържени салами. Не говореше много, никога не показваше и най-малка