Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

намираше в душата ми, — но сам и плах, откак дойдох в Ливънфорд не бях посещавал храма.

— А — само колко неприятности му създа-паше този чадър — първото си причастие сигурно вече си направил?

— Не, отче.

— Тогава първата си изповед?

Болестта на родителите ми бе попречила да изпълнят това огромно задължение. Искаше ми се земята да се

отвори и да ме погълне заедно със срама ми.

— Не, отче.

— Господи! Печален пропуск за човек, носещ името Шанън. Трябва да го направим, Робърт. Веднага, веднага.

Ще ми простиш тези думи, защото, сигурен съм, че ти си съгласен, те ни най-малко не са остроумни, а и повече

подобават на някой достоен владишки свещеник, отколкото на мен, недостойния.

Защо се усмихва? Защо не сипе огън и жупел върху мен? Очите ми вече смъдяха, пълни със сълзи. Гавин

замина и сега това\ А и знаех, че сме предмет на много любопитни погледи от страна на минувачите,

многобройни по това време, защото беше по обяд. Скоро скандалният разказ за този разговор щеше да се пръсне

надлъж и нашир и още веднъж щеше да ме провали в очите на съучениците ми и да преобърне всичко в

Луамънд вю.

— Следващият месец в манастира започваме обучението на тези, които ще получават първото си причастие.

Всеки вторник и четвъртък след четири часа. Много удобно наистина. Майка Елизабът Джозефина ги води. . .

Мисля, че тя ще ти хареса, ако дойдеш — а той

ми се усмихна с властните си черни очи. — Ще дойдеш ли, Робърт?

— Да, отче — смотолевих аз със сковани устни.

— Какво симпатично момче — чадърът му, макар сгънат в страхотен безпорядък, изглежда вече го задоволи.

Накрая той го огледа добродушно и започна да го върти, като в същото време говореше накъсо за задълженията

ми. Завърши с едно последно разпореждане:

— Има нещо, Робърт, и то никак не е лесно, щом човек живее като теб с роднини, които не са католици. Но то е

много важно. Ето какво — не яж месо в петък. Строг закон на църквата е. Запомни. . .никакво месо в петък!

За раздяла един искрящ лъч от тези строги, но мили очи и той си отиде.

Затътрих се в обратна посока, все още замаян от тази злополучна среща. Бях унищожен, бях заловен и обвинен

в престъпление. Помрачи се светлият ден. Нито за миг не ми мина през ума, че мога да пренебрегна

разпорежданията на каноника. Не, не, сега той ме преследваше, появяваше се пред мен с цялата си духовна и

светска власт, толкова наблизо и така страшен — невъзможно бе да не му се подчиниш. И всички онези

старателни бабини занимания, с които тя обработваше лозето на моята душа, бяха унищожени като от ураган.

Чувствувах, че нещастието, тегнещо над мен по рождение, накрая ме настигна. Оставаше ми само да страдам и

да се покорявам.

После, когато наближих задния вход на Луамънд вю, една внезапна мисъл ме порази и хладна пот изби по

челото ми. Днес, точно днес беше петък. Във въздуха долавях миризмата

на любимото ми ядене — говеждо задушено. Изстенах. Боже господи и канонико Рош! Какво да правя?

Влязох в кухнята нерешително и заех мяс-тото си на масата. Мърдок и Кейт вече седяха там. Както и се

опасявах, мама сложи пред мен пълна чиния задушено говеждо, а порцията наистина ми изглеждаше по-голяма

от обикновено и съдейки по парата, къде по-вкусна. Погледнах я като обезумял.

— Мамо — казах накрая едва чуто, — днес нещо не ми се яде това задушено.

Изведнъж станах център на въпросителни погледи. Мама ме заоглежда недоверчиво:

— Да не си болен?

— Не знам. Май малко ме боли глава.

— Вземи си тогава поне сос и картофи. Сос. . . та това също е забранено. Поклатих

глава с лека усмивка.

— Мисля, че може би ще е по-добре нищо да не ям.

Мама цъкна леко с език, както правеше, когато не е убедена в нещо. Преди да се върна на училище, защото

занятията ни продължаваха още няколко дни, тя ми даде една лъжица от сместа на Грегъри. Минавайки през

килера, аз тайно пъхнах в джоба на панталона си комат хляб и на път за училище лакомо го изядох. Но цял

следобед стомахът ми мъчително къркореше празен.

Вечерта цялото семейство се събра около масата и мама, с най-доброто желание да ме покровителства и в

същото време да направи нещо хубаво, сложи пред мен едно дебело парче от варената главичка, приготвена за