Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

обвивка, вместо да разсъждавам върху причините за интереса на Джеми. Опитът ми с монетата от половин лира

на Адъм остави у мен някакво смътно недоверие: ако не изхарча своето пени, някой непременно ще ми го вземе

или то ще изпадне от панталоните ми когато се събличам вечерта, ще се изтъркули от нишата по лъскавия

линолеум при татко, той ще се наведе и ще го вдигне с праведното намерение «да го спести» за мен. Освен това

тялото ми — тяло на младо, лошо хранено животно — ревеше за захар. Зверовете в полето и гората биха умрели

макар и сред явно изобилие, само ако са лишени от някои прости и незначителни на пръв поглед вещества.

Когато си спомня как в детството ми ме измъчваше глад, как неспокойно ставах от масата след като сме се

наобядвали, чувствам, че и аз съм можел да умра, ако не бяха бонбоните на мис Минс.

В последната събота на май срещнах Джеми, при това не случайно. В същност той ме чакаше на ъгъла на Банкс

лейн «облечен» и той с костюм в морско-синьо, със светлокафяви обувки и кепе на червени и черни карета.

— Искаш ли да дойдеш на мач? Сърцето ми се преобърна пред тази радост,

внезапно нахлула един следобед, който поради продължителното отсъствие на Гавин, а той още беше с баща си

в Лас, ми изглеждаше пуст и безразличен. Футболен мач! Голямата игра на възрастните — никога не бях я

виждал и никога не бях се надявал да я видя.

— Хайде тогава — каза Джеми Ниг и тръгна, като загребваше в кръг с кафявите си обувки.

Притиснал корем на въжето, заграждащо игрището Богхед, аз седях до Джеми и неговата тайфа приятели, виках

до прегракване, а разноцветните фланелки бягаха и се размес-ваха по зелената трева. Ливънфорд играеше с най-

омразния си противник — клубът от съседния Ардфилъи. Имаше ли някъде такива хитреци, грубияни и убийци

като тези ардфилънци с подигравателното прозвище «плюскачи на желе заради долния им навик да пускат

малките момчета в игрището по време на мач не срещу пари, а за празни буркани сладко, които после клубът

продаваше в местния пункт за вторични суровини? Слава богу, че справедливостта възтържествува. Ливънфорд

победи!

След мача тръгнахме с Джеми към къщи като много добри приятели. После, още силно разгорещени,

наближихме мястото, където пътищата ни се разделяха, и Джеми измъкна един пакет — той цял следобед му

пречеше. Лицето му съвсем почервеня, гласът му изведнъж стана дрезгав.

— Дай го на вашата Кейт — каза той. — От мен . . .

Погледнах го съвсем объркан. Кейт! «Нашата» Кейт. Какво общо има тя с нас и нашето красиво ново

приятелство?

— Точно така — пламна той повече от всякога. — Просто го отнеси в стаята й.

Джеми се обърна и ме остави с пакета в ръце.

Кейт не се виждаше в Луамънд вю. Само Мърдок седеше, мърмореше и пъшкаше над книгите си в кухнята.

Тогава, подчинявайки се на инструкциите на Джеми, аз занесох в стаята й големия продълговат пакет и го

сложих на шкафа. Никога не съм бил в стаята на Кейт, освен при специална покана и сега с любопитство и с

чувство на привилегирован поради специалната си мисия, аз се забавих, разглеждайки няколкото шишенца

тоалетна вода и кутийката крем за лице до огледалото. Имаше и няколко подвързани книжки. Вдигнах ги:

Красотата на лицето без увреждащи операции, Методът на мадам Болсъвър или как да развием бюста си след

дванадесет урока. И още една с тайнственото, нo заинтригуващозаглавие: Момичета без кавалери'} Готвех се да

ги разгледам по-задълбочено, когато вратата се отвори и влезе Кейт. Грубата кожа на лицето й почервеня от

гняв. Подутините на челото й моментално се уголемиха. Спаси ме само бързото ми и умело обяснение.

— О, Кейт, имам нещо за теб, истинска изненада.

Тя се спря, ушите й горяха, очите още гледаха сърдито.

— Каква изненада? — запита тя подозрително.

— Подарък, Кейт — и аз посочих пакета върху шкафа.

Тя погледна недоверчиво. После, спирайки се само за да ме смъмри нерешитело с думите: «Запомни, Робърт,

никога, никога не трябва да влизаш в спалнята на жена без да са те повикали», тя се приближи до пакета, вдиша

го и седна с него на леглото. Наблюдавах я как го развива. Показа се красива, завързана с панделка кутия, а в нея

трифунтови скъпи шоколадови бонбони. Убеден бях, че никога в живота си Кейт не е имала такъв красив

подарък. Поздравих я, наведох се над кутията с вид на съучастник.

— Нали са красиви, Кейт? От Джеми са. Този следобед той ме заведе на мач. Нали познаваш Джеми Ниг?