Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

щастие е да имаш баща като неговия и това го накара да се изчерви от гордост — най-хубавото нещо, което съм

могъл да кажа. После застанахме пред входната порта на Луамънд вю. Гледайки в обувките си, той леко

поритваше по края на тротоара.

— Напролет отивам да търся гнезда.... на Уинтънските възвишения. . . за яйце от златен дъждосвирец и ако

искаш да дойдеш. . .

Каква радост е да те изберат като най-добър другар на Гавин по време на многообещаващите скитания из

Уинтънските възвишения! И яйцето на златния дъждосвирец. Тази нощ почти не можах да спя — все за това

мислех. Пред мен се откриваше перспективата за едно вълнуващо чудо. . .

Но почакайте. . Преди да премина към тези удоволствия трябва покорно да ви съобщя за едно посещение, когато

се запознах и с последния член на семейство Леки.

В началото на януари, след поредната си вечерна проверка в пощенската кутия, мама нададе радостен вик,

сякаш беше получила съобщение от самия архангел.

— От Адъм е! — тя донесе писмото в кухнята, където бяхме седнали на вечеря. — Пристига в събота, в един

часа. За малко, по работа.

Татко ревниво посегна и тя неохотно му отстъпи писмото. То обиколи всички в къщи. Само дядо, който явно

отдаде малко значение на новината, и Кейт, която отново мрачно сбърчи чело, останаха безразлични.

Открих, че възбудата ми растеше, докато мама разказваше как като момче Адъм печелел на топчета, колко

«уравновесен» бил, как още преди да навърши тринадесет години купил и продал велосипед с десет шилинга

печалба, как година по-късно постъпил в кантората на мистър .Маккелър без каквито и да е предимства и как

само след часове вече вършел вечерната колекционерска работа в застрахователната компания на Рок, как

пестял всичките си пари и все още ненавършил двайсет и седем години вече сам създал положение в

застрахователния бизнес и представлявал както Каледонийската компания. така и компанията на Рок към.

една кантора в «сградата на прецизността» в Уинтън и печелел най-малко четиристотин лири годишно, повече

дори — мама затаи дъх — от татко.

Мама с гордост ми показа и подаръка му — жълтата златна брошка, която, както сам Адъм й казал, струвала

много пари.

В събота, в един без нещо, пред вратата спря автомобил. Нека не създавам погрешни представи и надежди —

той не принадлежеше на Адъм. Но все пак автомобил. От първите модели «Аргайл», яркочервен, с малък

радиатор с месингов предпазител, с щампован аргайловски син лъв, много широка каросерия, красиви

странични седалки и врата отзад. . .

Адъм влезе самоуверен и усмихнат, облечен в палто с кафява кожена яка. Прегърна мама, която го чакаше и още

в зори беше станала, за да се приготви за него, енергично се здрависа с татко и съответно почете и нас

останалите. Беше тъмнокос, среден на ръст, вече започнал да дебелее, а от карането в зимния ден по гладко

избръснатите му бузи беше избила хубава руменина. Като седна пред бифтека, цветното зеле и картофите,

приготвени от мама със страстно разточителство, извадени направо от фурната и сложени пред него, той обясни,

че мистър Кей, партньор от новия завод «Аргайл» пътувал от Уинтън за Александрия и го докарал. За по-малко

от два часа взели петдесет мили.

Бяхме се наобядвали преди час — за нас имаше баница с месо — и сега всички седяхме около него и

наблюдавахме соловия му пир. Той ни разказа, че вече е прекарал половин час в града и е договорил някаква

застрахователна работа с мистър Маккелър. Очите му, малки като на татко, но светлокафяви, уловиха почти

закачливо погледа ми. Пламнах от удоволствие.

В това време мама, измъкнала се в антрето, за да разгледа новото красиво палто на сина си с кожена яка, се

върна и го обслужваше с благоговение.

— Трябва да обсъдим нещо — Адъм прекъсна думите си, за да се усмихне. — Полицата на стареца.

— Да, Адъм — татко, който беше отскочил от работа, дръпна стола си към масата по-близо до Адъм. Гласът му

звучеше поверително, с уважение.

— Почти излиза вече — говореше Адъм замислено. — На седемнадесети февруари. . . чисти четиристотин и

петдесет лири, платими, както е договорено, на мама.

— Добра сума! — задъхано рече татко.

— Даже доста добра — съгласи се Адъм. — Но бихме могли да вземем и повече — Усмихвайки се леко на

татковия сериозен вид, той продължи да обяснява: — Ако отсрочим съществуващата полица, а това лесно мога