Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

добави:

— Старите приятели винаги са по-добри.

ШЕСТА ГЛАВА

Най-сетне успокоен, аз седнах на дядовите колене — радостно доказателство за нашето помиряване — и му

излях душата си. Той ме слушаше тихо. После, с уверено движение взе пълната лула от полицата.

— Има само един изход — каза той замислено. О, как благославях спокойната му логика след

толкова дни на влудяване. — Но въпросът е дали ще го направиш.

— Ще го направя — извиках разгорещен. — Ще го направя, ще го направя.

— Кое е най-силното . . . най-якото . . . най-решителното момче в класа ви?

Трябваше ми само миг да се замисля. На този въпрос имаше един единствен отговор. Без да се двоумя

отговорих:

— Гавин Блеър.

— Кметският син ли? Кимнах с глава.

— Тогава ... — и той извади лулата от устата си — ще трябва да се биеш с Гавин Блеър.

Опулих се ужасен. Гавин в същност не се числеше към мъчителите ми. Държеше се презрително, в

Академичното училище е говорил с мен само два пъти. Беше превъзходно момче — умен, но необщителен, най-

добрият ученик в класа, любимец дори на Далглиш. На първо място във всички игри. Известно беше, че с една

ръка може да набие Бърти Джамисън. Опитах се да обясня това на дядо.

— Страхуваш ли се? — попита ме той. Наведох глава. Мислех за жилавото тяло на Гавин, малката му, но

решителна брадичка, ясните му сиви очи. За разлика от онези смели момчета в представите ми, аз ужасно се

страхувах.

— Не умея да се бия.

— Ще те науча. За една седмица ще те науча. Не ръстът е важен, духът — Той сви рамене. — Да напишем

писмо на Далглиш, ако искаш, и да го помолим да поговори с момчетата. Но за това те още повече ще ти се

присмиват. Въпросът е принципен — да нападнеш и набиеш най-силния между тях. Ще го направиш ли?

Потреперах. Но чудно, стигнал до крайна нетърпимост, аз намерих определено решение. Измърморих

несвързано.

—Да.

Още същата вечер, след като помогнах на мама да избърше чиниите, започнахме тренировките. Разбрахме се

да държим баба в пълно неведение за плана ни. Дядо ме поставяше в редица неестествени и неудобни пози —

юмруците напред, брадичката толкова извита навътре, че виждах само обувките си. После, застанал срещу

мен в същата поза, той коман-дуваше «извивай лявата» и аз го направих с такава бързина, че го засегнах

право в диафрагмата и той, останал без дъх, се присви на стола.

— О, дядо! — извиках уплашен. — Не исках да те заболи.

Дядо беше много ядосан. Не защото го бях ударил, а защото съвсем не по джентълменски се възползувах и го

засегнах «под кръста». След като отново си пое дъх, той строго започна да ми чете нотацни за нарушенията на

правилата, после ме изпрати да потичам до края на пътя и обратно, за да заякват краката ми.

Следващите дни дядо положи големи усилия, за да напредна в благородното изкуство на самозащитата.

Разказа ми жестоки и внушителни истории за Джем Мейс, Джим Джентълмена и Били Касапина, който се бил

осемдесет и два рунда със счупена челюст и едно увиснало ухо. Нареди ми да не пия вода или да пия колкото

може по-малко, та да укрепне кожата ми. Пожертва дори сиренето си от обеда — любимо-

то му ядене — и ме накара бавно да го изям, застанал срещу него, докато слюнките капеха по мустаците му.

— Нищо не дава толкова енергия, момчето ми, колкото дънлопското сирене.

Не се съмнявах в това, но ужасно страдах от киселини в стомаха.

В събота следобед той ме взе със себе си до гробищата, за да ме покаже на приятелите си. Когато избумках

боксьорските си пози пред тях, той мрачно обясни причините за приближаващия конфликт. Чух Садлър да се

смее неприятно.

— Какво става с великите ти идеи, Гау? Винаги си казвал: живей и остави другите на спокойствие, а сега ти

започваш бой.

— Садлър — каза рязко дядо, — понякога е необходимо да се бием, за да можем да живеем.

Това накара мистър Боуг да млъкне, но виждах, че има много лошо мнение относно моите шансове за успех.

Съдбовният ден настъпи. Когато пресичах площадката на стълбището, дядо ме извика в стаята си и

тържествено разтърси ръката ми.

— Запомни — погледна ме той в очите, — каквото и да е . . . само не се страхувай.

Ревеше ми се — въпреки дядовото сирене, крехките детски години под грижите на бедната ми майка още си

казваха думата. И нещо по-лошо; макар преследванията ми да продължаваха, напоследък Гавин даваше

признаци, че взема моята страна — залепи плесница на Бърти Джамисън загдето много грубо се блъска на