Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

по мярка.

— Но, бабо, цветът — плахо запротестирах.

— Цветът ли? -— тя махна един бял конец и продължи да говори през зъби, защото в устните си стискаше

карфица. — Какво му е на цвета? Чудесна материя, пада добре. Няма и да се изтърка.

Пребледнях. Погледнах ръкава отблизо и забелязах на плата леки ивици от малки кардирани извити фигури —

о, боже, рози, красиви за някоя бабина фуста, но едва ли подходящи за мен.

— Нека си облека стария костюм тази сутрин, бабо.

— Какви са тези глупости! Нарязах го на парцали за прах снощи.

Баба така превъзнасяше произведението си, че ме отпрати от стаята отчасти успокоен, но Мърдок веднага ме

попари като с вряла вода. Срещна ме по стълбите, спря се ужасен, подигравателен, разтърка очи, облегна се на

перилата и диво се закикоти.

— Най-после и тя си показа рогата.

В кухнята странното мълчание на мама, изключителната й любезност докато ми подаваше кашата, не върна

спокойствието ми.

Излязох в студената сива утрин обезкуражен, със съзнанието, че на целия този мръсен, студен шотландски

пейзаж имаше само една чужда пролетна нотка — аз самият. Хората се обръщаха и ме оглеждаха. Плах и

засрамен избягах от главната улица и поех по общинския път, по-тих, но по-дълъг и затова закъснях за училище.

Загубих се в коридорите и след известни затруднения открих втори клас — според препоръките на Кейт бях за

тук. Когато влязох, разпределението беше направено и двойният клас събран: мистър Далглиш вече беше предал

първия урок. Опитах се да се промъкна незабелязано до свободния чин, но учителят ме спря по средата. По-

късно открих, че не винаги беше такъв тиранин, че имаше дни на чудесна непринуденост, когато ни обогатяваше

с интересни познания. Но имаше и други периоди — горчиви и мрачни, когато сърдитият дявол сякаш беснееше

в него. Сега аз с ужас разбрах от начина, по който дъвчеше края на мустака си, че настроението му е

неблагоприятно. Очаквах да ме смъмри за закъснението. Но той не ми крещеше. Вместо това слезе от бюрото,

заобиколи ме бавно, с леко наклонена на една страна глава. Класът седеше стреснат и възбуден.

— Да — каза той накрая, — ние сме значи новото момче. Струва ми се, че имаме и нов костюм. Векът на

чудесата не е свършил.

Разнесе се нетърпеливо кикотене. Мълчах.

— Ела, седни, не се цупи. Откъде си го купил? От Милън на Хай стрийт или от кооперативния магазин?

С пребледнели устни промълвих:

— Баба ми го направи, сър.

Взрив от смях в класа. Мистър Далглиш, с намръщен, смразяващ кръвта ми поглед, продължаваше да ме

обикаля.

— Забележителен цвят. Но подходящ. Разбрах, че си ирландец по произход.

Силен смях в класа. В целия този амфитеатър от озъбени лица, оголени от моята боязън и чувствителност до

широтата на колизей, но възприет ясно и в подробности, имаше само двама, които не се смееха. Гавин Блеър на

предния чин гледаше учителя със студено презрение и Алисън Кийт, застанала сериозно над учебника, не

сваляше тъмните си тревожни очи от мен.

— Отговорихте ли на въпроса ми, сър. Не сте ли последовател на свети Патрик?

— Не знам.

— Не знае — подигравателната нотка прие формата на удивление, на едно още по-неприятно разискване.

Класът наляга по чиновете от смях. — Появява ни се в гирлянди, с детелини1, живото олицетворение на онази

прочувствена балада «Облечен в зелено», а се срамува да признае, че светената вода още мокри челото му.

Това продължи докато изведнъж той се обърна и със студен поглед усмири класа. После ми заговори с естествен

глас.

— Може да ти е интересно да знаеш, че аз съм учил майка ти. Сега ми се струва, че съм си губил времето.

Седни ей там.

Разтреперан и унизен, пристъпих неуверено към мястото си. Надявах се, че това е краят на мъките ми. Уви, бе

само началото. В междучасието ме заобиколи злорада присмехулна банда. Вече ме бележеха . като човек, по-

различен от другите, сега бях признат за «особняк» сред масата.

Бърти Джамисън и Хамиш Боуг се оказаха най-лошите ми мъчители.

— Окраската му зелена, майката — синя2! Това остроумие беше по-жестоко и от остроумието на мистър

Далглиш, но в същия стил. Нещастната фуста на старицата разрови стара расова и религиозна омраза. По време

на обяда се заключих в тоалетната, хлябът, намазан с конфитюр от ревен и увит в хартия, остана непокътнат на

коленете ми. Но ме откриха и насила ме изтикаха навън.