Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

Уморен прекарах поглед по дългото послание, адресирано до редактора на «Ливънфорд хералд. «Сър. . .

неоправдана клевета е хвърлена върху мен. . .призовавам съгражданите си . . .няма нищо за криене. . .неопетнен

живот. . . чист като лилия. . .винаги съм уважавал истинските жени. . .»

— Точно по въпроса — дядо неспокойно наблюдаваше лицето ми. — И съвсем навреме за броя следващата

седмица.

— Да — срещнах погледа му. — Ще се погрижа за него.

— Добре, добре — потупа ме той развълнуван по рамото. — Нямах намерение да те обиждам, Роби. Най-малко

пък това. Приятел в нужда се познава.

Усмихнах се насила и това сякаш го успокои, във всеки случай поне с благодарност разтърси ръката ми.

Свърна към стаята, влачейки крака си и изведнъж като при някаква мисъл, дошла със закъснение, пъхна глава

през вратата:

— Роби — каза той сериозно, — бедната ми съпруга беше чудесна жена.

Господи, какво има още! От десет години не съм го чувал да споменава името й. Отидох в стаята си. Започнах

да късам на малки парченца отвореното писмо до съгражданите му.

На другия ден след работа Галт се приближи до мен. Очаквах това и се приготвих да посрещна обвиненията му.

За моя изненада той се държеше съвсем любезно.

— Нали не бързаш тази вечер? Хайде с мен в бара. Ако не си чак толкова надут.

Поколебах се. После разбрах, че ще се успокоя, ако между нас се постигне някакво разбирателство. Влязохме в

бара.

Там, заровил крака в стърготините, Галт говореше на любимата си тема: правата на човека. Беше упорит оратор,

на профсъюзните събрания признаваха, че «има чене», изказваше се с по няколко гръмки фрази, произнесени с

победоносен вид. Вярваше — работниците навсякъде са експлоатирани, потискани, и «последният им петак» се

взема от работодателите им. Искаше хората да се надигнат и да вземат юздите на управлението в собствените си

ръце. «Заедно с масите против класите» беше лозунгът му. Започваше да използува новата дума «другарю» и с

наслада говореше за «зората на освобождението».

— Да, сигурно ще трябва да погледнем на нещата такива, каквито са — и поклати глава със съжаление. — И

най-големият ми враг не може да ме нарече нечестен. Но на правата си държа. Не можеш да отминеш факта, че

Софи трябва да получи компенсация.

Почувствувах как сърцето ми се разтуптя. Много по-късно, когато по доста любопитен начин разкрих, че дядо

само сложил ръка около злополучния кръст на Софи — последният слаб скок на немощния жребец, — аз с

цялата си душа се проклинах за гдето станах такава лесна жертва. Но сега гледах Галт с изцъклени очи.

— Радвам се, че не отричаш — одобри той мълчанието ми. — Това показва, че си човек. И да не се церемоним

повече. Искам пет лири. Пет лири и разчистваме старите сметки, всичко е простено и забравено. Ето условията

ми. По-честно не може да бъде.

Гледах го слисан.

— Такава сума цял живот не бих могъл да спестя.

— В тая къща има пари — с укор каза Галт, — ако не ми ги дадеш ти, сам ще отида при Леки. Стара скрънза е,

но само и само да не се разчуе из града, ще плати.

Какво, за бога, трябваше да направя? Ясно разбрах, че е избрал мен като най-лека и с най-малко съпротивление

прицелна точка. Но в същото време ми се струваше съвсем ясно — не успея ли да му доставя парите, той ще

постави въпроса пред татко, а татко напоследък ужасно роптаеше против дядо и пак го заплашваше да го

изпрати в Гленуудския приют.

— Ще ми дадеш ли време? — попитах накрая.

— Давам ти една седмица, другарю. Съвсем разумен срок — отвърна Галт великодушно.

Станах. На излизане той стисна ръката ми с някаква особена дяволитост.

— А ти си човек, който се харесва. Вървях към къщи, посрамен и оскърбен,

главата ми се въртеше. Търсейки ръководен принцип в живота, аз се бях обърнал към блестящата идея за

братство между хората, посещавах събрания, изучавах памфлети, мислех прочувствено от гледна точка на

«страдащото човечество». Ние, работниците, сме съюзници, които крачат напред под неприятелското небе.

Никой не можеше по-енергично от Галт да отстоява благородните добродетели на угнетените бедняци. А

собствената му бедност беше от мързел и некадърност. Сега му се отдаде възможност да докаже благородството

си и той я използува да ме стъпче напълно.

През следващите няколко дни блъсках главата си как и откъде да намеря пари. Имаше само един човек, към

когото можех да се обърна. Докато до края на тая седмица в шлосерския цех Галт все мен гледаше, аз гледах