Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Страница 156

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

речи бяха същите като всеки път, макар и с по-малко кандидати. Липсата на

сенатор Тео Мортън бе твърде подозрителна. Имаше сладолед, лимонада, барбекю и

захарен памук - обичайните храни и почерпки на моравата пред съда.

И все пак градът беше унил. Или може би само аз. Може би това място ми бе

омръзнало толкова, че нищо не ми се струваше както трябва. Определено знаех

какво да направя по въпроса.

След речите напуснах площада и се върнах в болницата - малка отбивка, която

започваше да ми става навик. Поговорих с Фъзи, който метеше болничния паркинг, и

с

394

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Ралф, който миеше прозорците във фоайето. Спрях в стола и купих още една

лимонада на Хейзъл, после говорих с мисис Естьр Елън Тръсел, която седеше на

рецепцията от името на Розовите дами, чиято организация помагаше доброволно на

болницата. В чакалнята на втория етаж намерих Боби със съпругата на Ал; гледаха

телевизия като зомбита. Тъкмо разтворих списание, когато влетя Сам.

- Втори инфаркт! - рече той.

Тримата скочихме на крака, като че имахме къде да идем.

- Току-що го получи! Извикаха бърза помощ!

- Ще се обадя у тях - казах аз и отидох до телефонния

автомат в коридора. Вдигна Макс и петнайсет минути по-

късно цялото семейство се изсипа в параклиса в болницата.

Чакахме цяла вечност да ни кажат какво става. Беше почти осем часът, преди

лекуващият лекар да влезе в параклиса. Обикновено лекарите са доста

непроницаеми, но по унилия му поглед и смръщеното чело не беше трудно да

разберем какво става. Когато той описа масивния инфаркт, осемте деца на мис Кали

посърнаха. Била с рес-пиратор и вече не можела да диша сама.

За по-малко от час параклисът се напълни с нейни приятели. Преподобният Търстън

Смол се молеше неспирно пред олтара и който искаше, можеше да се включи. Горкият

Исо седеше на последния ред - превит и напълно изтощен. Внуците му бяха около

него, притихнали и смълчани.

Чакахме с часове. И макар да се усмихвахме и да се опитвахме да бъдем оптимисти, витаеше усещането за обреченост. Сякаш погребението вече беше започнало.

Маргарет се отби и поприказвахме в коридора. По-късно мистър и мисис Фаргарсън

ме намериха и помолиха да говорят с Исо. Заведох ги в параклиса, където бяха

посрещнати топло от семейство Ръфин, които изразиха съчувствие за загубата на

сина им.

Към полунощ всички бяхме вцепенени и изгубили представа за времето. Минутите се

влачеха, но когато

395

ДЖОН ГРИШАМ

погледнех часовника на стената, се чудех къде ли е изтекъл последният час. Исках

да изляза, дори и само да се покажа навън и да подишам чист въздух. Лекарят

обаче настояваше да сме наблизо.

Осъзнахме ужаса на ставащото, когато той ни събра и каза мрачно, че е дошло

време за последни мигове със семейството". Имаше въздишки и сълзи. Никога няма

да забравя как Сам изви глас:

- Последни мигове ли?

- Нима умира? - попита абсолютно ужасена Глория.

Изплашени и изумени, излязохме след доктора от параклиса и го последвахме по

коридора и стълбите. Вървяхме тежко, сякаш отивахме на собствената си екзекуция.

Сестрите ни преведоха през лабиринта на интензивното отделение, а лицата им ни

казваха онова, от което най-много се страхувахме.

Докато семейството се точеше в тясната стаичка, лекарят докосна ръката ми и

каза:

- Това е само за роднините.

- Добре - отвърнах аз и се спрях.

- Няма нищо - рече Сам. - Той е с нас.

Събрахме се около мис Кали и животоподдържащите системи, повечето от които бяха

изключени. Двете най-малки деца бяха поставени до краката й. Исо застана

най-близо до нея и леко погали лицето й. Очите й бяха затворени; не си личеше да

диша.

Изглеждаше напълно спокойна. Съпругът и децата й я погалиха и сълзите им късаха

сърцето ми. Аз стоях в един ъгъл, свит между съпруга на Глория и жената на Ал, и

просто не можех да повярвам къде съм и какво правя.

Когато Макс успя да овладее емоциите си, той докосна ръката на мис Кали и каза:

- Нека се помолим.

Всички наведохме глави и плачът почти спря, поне за момента.

- Мили Боже, нека бъде твоята воля, а не нашата. В

Страница 157

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

твоите ръце предаваме духа на това вярно Божие чедо. Подготви място за нея в

своето царство небесно. Амин.

По изгрев седях на верандата пред редакцията. Исках да бъда сам, да се наплача