Unknown - i c4573b5193eb5b9f

операция. Максин и съседът й били на хирургическата маса в момента. Лекарите

продължаваха да твърдят, че животът на всички е извън опасност. Травис обаче

можел да изгуби дясната си ръка.

Колко хора в окръга знаеха как да правят подобни бомби? Кой имаше достъп до

експлозиви? Кой имаше мотив? Докато спорехме по тези въпроси в съдебната зала, други очевидно ги обсъждаха в кабинета на съдията. Нуз, Бъкли и Макнат бяха на

избираеми постове. Добрите хора от окръг Форд имаха нужда от тяхната закрила.

Тъй като Дани Паджит беше единственият вероятен заподозрян, съдия Нуз най-сетне

издаде заповед за арестуването му.

Лусиен бе уведомен и прие новината без възражения. В този момент дори адвокатът

на Паджит не можеше да оспори необходимостта клиентът му да бъде призован.

Винаги можеха да го освободят по-късно.

378

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Няколко минути след пет следобед конвой полицейски коли профуча из Клантън и се

отправи към остров Паджит. Хари Рекс вече притежаваше полицейски радиоприемник в

града имаше немалко нови и докато седяхме в кантората му на чаша бира, той

писукаше с несдържана ярост. Това беше може би най-вълнуващият арест в историята

на окръга и ние искахме да присъстваме. Дали семейство Паджит ще блокират пътя и

ще попречат на ареста? Дали ще има изстрели? Една малка война?

Сред цялото това бърборене успявахме да следим какво става. На магистрала 42

Макнат и хората му бяха посрещнати от десет единици" на щатската пътна полиция.

Предположихме, че единица" не означава нищо повече от кола", но звучеше далеч

по-сериозно. Те стигнаха до магистрала 401 и завиха по пътя към острова. На

моста, където всички очакваха някакъв драматичен конфликт, Дани Паджит и

адвокатът му седяха в една кола.

Гласовете по радиостанцията бяха трескави и тревожни:

- Той е с адвоката си!

- Уилбанкс ли?

-Да.

- Да ги застреляме и двамата.

- Излизат от колата.

- Уилбанкс върви с вдигнати ръце. Не е глупав!

Страница 150

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Наистина е Дани Паджит. Ръцете високо.

- Ще ми се да му изтрия тая усмивчица от лицето.

- Сложиха му белезниците.

- По дяволите! - извика през бюрото Хари Рекс. - Ще

ше ми се да замирише малко на барут. Като в доброто ста

ро време.

Час по-късно всички бяхме в затвора, когато заприиж-да процесията от червени и

сини светлини. Шериф Макнат благоразумно бе сложил Паджит в патрулната кола на

един щатски полицай; иначе неговите подчинени можеха да го поступат по време на

пътуването. Двама от колеги-

379

ДЖОН ГРИШАМ

те им бяха приети за операция в Мемфис и всички бяха настръхнали срещу

арестанта.

Пред затвора се бе събрала истинска тълпа. Хората посрещнаха Паджит с ругатни и

подигравки, след което шерифът сърдито им каза да се разотиват.

За всички бе голямо облекчение да видят Дани с белезници. Новината за неговото

задържане бе като балсам за целия окръг. Тежкият облак се бе вдигнал. Тази нощ

Клан-тьн се съживи.

Когато след залез слънце се върнах у дома си, кланът Ръфин беше в празнично

настроение. Мис Кали беше толкова спокойна, колкото отдавна не я бях виждал.

Останахме на верандата дълго време, разказвахме си истории, смеехме се, слушахме

Арета Франклин и Темптейшънс". От време на време се чуваха фойерверки.

Тайно от всички Лусиен Уилбанкс и съдия Нуз бяха

сключили сделка в трескавите часове преди ^ста Съда

ята се притесняваше какво ще се случи? ако Дани "

бе

предпочете да се оттегли на безопасно място или, още по-лошо, реши да окаже

съпротива ше като буре барут, което чакаше да му дра Ченгетата бяха жадни за

кръв зарадиТеда чиято глупава прибързаност беше в^емеш докато двамата се

възстановят от ра^те си Максш Р принадлежеше на прочуто с избу^tm си семейст^

^^^

На всичкото отгоре оставал само един месец докато

му отнемат адвокатските права

380

сутринта на следващия ден, трети юли

Ситуацията смущаващо напомняше как преди девет години съдебната зала пак бе

претгпкана заради ^ Ш-

381

ДЖОН ГРИШАМ

джит. Публиката бе враждебно настроена, нямаше търпение да го зърне и се

надяваше той да бъде обесен веднага. Роднините на Максин Рут пристигнаха рано и

седнаха отпред. Бяха сърдити широкоплещести брадати мъже в груби гащеризони.

Стряскаха дори и мен, макар да бях на тяхна страна. Доколкото знаехме, Максин бе