Unknown - i c4573b5193eb5b9f

измъкне. Никога няма да забравя съдия Нуз, който си седеше спокойно на мястото с

кацнали на носа очила за четене и гледаше хаоса така, сякаш подобни неща му се

случваха ежеседмично.

Всяка секунда като че ли траеше минута.

Куршумите срещу Дани Паджит бяха изстреляни от тавана над балкона. И макар там

да бе пълно с хора, никой не бе видял пушката да се спуска на три метра над

главите им. Също като всички останали, те бяха бързали да зърнат Дани Паджит.

Властите бяха кърпили и ремонтирали съдебната зала на няколко пъти, когато бяха

успели да намерят по някой свободен долар от бюджета си. Към края на шейсетте в

опит да се подобри осветлението бе инсталиран окачен таван. Снайперистът бе

намерил идеално местенце върху отоплителна тръба точно над един панел от тавана.

В тази тъмна дупка той бе чакал търпеливо и бе гледал залата

384

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

през десетсантиметровия процеп, който бе създал, повдигайки една от мухлясалите

плочки.

Когато реших, че стрелбата е приключила, пропълзях по-близо до парапета.

Помощник-шерифите крещяха на всички да напуснат залата. Блъскаха хората и

издаваха всякакви противоречащи си заповеди. Дани беше под масата, заобиколен от

Лусиен и няколко служители на реда. Виждах стъпалата му, които не помръдваха.

Минаха ми-нута-две и паниката започна да стихва. Изведнъж се чуха още изстрели; слава богу. този път бяха отвън. Погледнах през прозореца и видях хората да

търчат към магазините по площада. Един старец сочеше нагоре, малко над главата

ми, към нещо или някой върху сградата на съда.

Шериф Макнат току-що бе намерил скривалището на убиеца, когато чу изстрели над

главата си. Заедно с двама помощници той изкачи стълбите към третия етаж, а

после бавно тръгна по тясната вита стълбичка на купола. Вратата към купичката бе

Страница 152

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

залостена, но точно над нея се чуваха тревожните стъпки на снайпериста и

падащите по пода гилзи.

Единствената мишена бе кантората на Лусиен Уил-банкс и по-точно прозорците на

горния етаж. Снайперистът ги трошеше методично, един по един. Долу Етъл Туи-ди

се криеше под бюрото си, като ревеше и пищеше едновременно.

Най-сетне оставих залата и се спуснах към долния етаж, където публиката чакаше и

се чудеше какво да прави. Началникът на полицията бе наредил на всички да

останат в сградата. Разговорите между изстрелите бяха нервни и припрени. Когато

чуехме гърмежи, всички зяпнахме глупаво. Всеки от нас се чудеше колко ли ще

продължи това.

Отидох при семейство Ръфин. Мис Кали бе припаднала още когато първият изстрел бе

разтърсил залата. Макс и Боби я държаха и бързаха да я върнат вкъщи.

385

ДЖОН ГРИШАМ

След като цял час градът беше държан като заложник, най-сетне снайперистът

свърши амунициите. Последния куршум остави за себе си и като натисна спусъка, падна на пода. Шериф Макнат изчака няколко минути и успя да избута капака.

Тялото на Ханк Хутън отново бе голо. И мъртво като току-що блъснато на пътя

животно. Един помощ-ник-шериф хукна надолу по стълбите и закрещя:

- Свърши! Убит е! Беше Ханк Хутън!

Озадачените физиономии бяха едва ли не смешни.

Ханк Хутън? Всички произнасяха името, но не се чуваше нито звук. Ханк Хутън?

- Адвокатът, дето се чална.

- Мислех, че са го прибрали. -

- Не е ли в Уитфийлд?

- Мислех, че е умрял.

- Кой е Ханк Хутън? - попита ме Карлота, но аз бях

твърде объркан, за да й отговоря. Пръснахме се навън под

сенчестите дървета и постояхме там известно време; не

бяхме сигурни дали не трябва да останем в случай, че по

следва ново невероятно събитие, или да се приберем у до

ма и да се опитаме да проумеем онова, което току-що бях

ме преживели. Семейство Ръфин си тръгнаха бързо; мис

Кали не се чувстваше добре.

В крайна сметка линейката с Дани Паджит потегли, без да бърза особено. С Ханк

Хутън беше малко по-сложно, но не след дълго успяха да смъкнат трупа му и го

изнесоха от съда на носилка, покрит от главата до петите с бял чаршаф.

Отидох до редакцията, където Маргарет и Уайли пиеха прясно сварено кафе и ме

чакаха. Бяхме твърде смаяни, за да водим интелигентен разговор. Целият град беше

онемял.

След известно време набрах няколко телефона, намерих когото исках и към обяд

напуснах редакцията. На минаване край площада видях мистър Декс Прат, който

притежаваше местната фирма за стъклопоставяне и всяка седмица пускаше при нас