Unknown - i c4573b5193eb5b9f

- Чуваше гласове, предимно гласа на мис Каселоу.

Двете й малки дечица също му говорели. Описвали колко

е ужасно да видиш майка си изнасилена и убита в собст

веното й легло и обвинявали мистър Хутън, че не я е спа

сил. Убиецът й мистър Паджит също го тормозел и го

дразнел от затвора. Неведнъж съм виждал мистър Хутън

да крещи на Дани Паджит от стаята си тук, в клиниката.

- Споменаваше ли нещо за заседателите?

- О, да, непрекъснато. Знаеше, че трима от тях - мис

тър Фаргарсън, мистър Тийл и мисис Рут - са отказали да

гласуват за смъртно наказание. Крещеше имената им по

сред нощ.

- Удивително. Заседателите се бяха заклели никога да

не споменават кой как е гласувал. И ние не знаехме допре

ди месец.

- Все пак той е бил помощник-прокурор.

- Да, така е. - Ясно си спомнях как Ханк Хутън седе

ше до Ърни Гадис на процеса, без да каже и дума, сякаш

Страница 154

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

делото го отегчаваше и умът му бе някъде другаде. - Има

ше ли желание да отмъщава?

Глътка кафе и отново пауза, докато събеседникът ми размисляше дали да отговори.

389

ДЖОН ГРИШАМ

- Да. Той ги мразеше. Искаше да умрат, както и мис

тър Паджит.

- Тогава защо е бил изписан?

- Не мога да говоря за изписването му, мистър Трей-

нър. По онова време не бях тук и може би нашата инсти

туция носи известна отговорност.

- Не сте били тук?

- Отидох за две години в Чикаго да преподавам. Кога

то преди осемнайсет месеца се завърнах, мистър Хутън

го нямаше.

- Но сте прегледали картона му.

- Да, и в мое отсъствие състоянието му се бе подобри

ло значително. Лекарите открили точната комбинация

психотропни лекарства и симптомите му до голяма сте

пен били отшумели. Бил изписан и включен към програ

ма за наблюдение в Тюпълоу, откъдето изгубихме следи

те му. Едва ли е нужно да ви споменавам, мистър Трейнър,

че лечението на душевно болните не е приоритет нито в

този щат, нито в много други. Изпитваме остър недостиг

на хора и средства.

- Вие бихте ли го изписали?

- Не мога да отговоря на този въпрос. Засега ми се

струва, че съм казал достатъчно, мистър Трейнър.

Благодарих му за отделеното време и за откровеността и отново обещах да не

разгласявам чутото. Той ме помоли за един екземпляр от всичко, което публикувах

по въпроса.

Спрях пред някаква закусвалня в Джаксън за един чийзбургер. После намерих

телефонен автомат и се обадих в редакцията, като едва ли не се чудех дали в мое

отсъствие не е станала още някоя престрелка. Маргарет се зарадва, че чува гласа

ми.

- Трябва да се върнеш бързо, Уили - рече тя.

- Защо?

- Мис Кали е получила удар. В болницата е.

- Сериозно ли е?

- Боя се, че да.

390

г

Емисията облигации през 1977 г. бе финансирала основния ремонт на болницата. В

единия край на първия етаж имаше модерен, макар и доста тъмен параклис, където

някога бях седял с Маргарет и роднините й, докато майка й умираше. Тъкмо там

намерих семейство Ръфин -осемте деца, двайсет и двамата внуци и всички съпруги и

съпрузи освен жената на Леон. Преподобният Търстън Смол също бе тук заедно с

внушителен контингент от църквата. Исо беше горе в интензивното и чакаше пред

стаята на мис Кали.

Сам ми каза, че тя се събудила от следобедния си сън с остра болка в лявата

ръка, след което кракът й изтръпнал и не след дълго едва смогвала да говори.

Откарали я с линейка в болницата. Лекарят бил сигурен, че отначало е получила

удар, последван от лек инфаркт. Мис Кали получаваше сериозни медикаменти и

неотклонно внимание. Последното съобщение от доктора беше от осем вечерта;

състоянието й бе описано като сериозно, но стабилно".

Посетители не се позволяваха, така че не можехме да правим друго, освен да

чакаме, да се молим и да посрещаме приятелите, които идваха и си отиваха. След

един час в параклиса бях готов за леглото. Макс, трети поред в появата си на бял

свят, но иначе безспорен лидер, организира нощните смени. Поне две от децата на

мис Кали щяха да бъдат в болницата по всяко време.

Към единайсет отново говорихме с лекаря и той с уме-

391

ДЖОН ГРИШАМ

^ ^ оптимизъм заяви, че състоянието й още било стабил-^ Била заспала", както той

се изрази, но след това приз-, че са я приспали, за да предотвратят нов удар.

- Идете си и си починете - посъветва ни той. - Утре у бъде тежък ден.

Оставихме Марио и Етория в параклиса и вкупом оти-1, ^.ме у нас, където ядохме