stihiqta - Адел Паркс

Всичко беше невероятно.

Какво трябваше да направи? Дали да не му се обади и да не му каже, че всичко е наред? Че какъвто и да е проблемът, всичко ще се оправи. Че двамата ще се справят, че могат да поработят върху това и да изградят по-стабилен и по-хубав брак.

Или да му каже да се разкара?

Марта се намръщи. Тя никога не ругаеше, дори наум. Погледна към чашата си. Вече беше празна, което обясняваше избухването иМ. Съзнаваше, че точно в такива кризисни моменти жените се превръщат в алкохолички. Непрекъснато слушаше подобни истории.

Майната му. Наля си още една чаша.

Ръцете иМ натежаха, главата я болеше, краката иМ бяха като налети с олово. Независимо дали очите иМ бяха отворени или затворени, не можеше да вижда ясно. Не можеше да се движи. Затова нямаше никаква представа какво трябва да направи. Животът иМ, който досега беше пълноценен, ангажиран и благополучен, сега бе изгубил ясната си посока.

12.

— Звъни се, мам-м-м-м-о-о-о-о! — извика Матю, който беше в кухнята и помагаше на Мейси да създава бъркотия. Той караше мотоциклетите през шоколадените локвички, осеяли почти всички плотове в кухнята.

— Знам, чувам.

— Отвори. Отвори, мамо — отново се провикна Матю заповеднически, едва ли не като последния китайски император. Марта погледна сина си и откри у него много от чергите на Майкъл. Не направи дори крачка към вратата.

З-з-з-з-ъ-ъ-ъ-ъ-н-н-н-н-н!

Някой бе много настоятелен. Тя допусна, че е пощальонът. Не можеше да е Майкъл, защото той имаше ключ и нямаше причина да звъни. Не искаше да вижда никого!

З-з-з-з-ъ-ъ-ъ-ъ-н-н-н-н-н!

Марта имаше чувството, че ще се разплаче. Надигна се от масата и се затътри да отвори. Като че ли нямаше избор.

— Извинявай, че идвам без предупреждение — каза Елайза. — Може ли да оставя това тук? В таксито има още.

Без да дочака отговора иМ, се спусна по стълбите, като прескачаше по две наведнъж, и се втурна към таксито. Марта погледна куфара в коридора. Не беше мигнала две нощи и бе твърде изморена, за да възприеме информацията.

Елайза плати на шофьора и помъкна към входната врата на Марта нещо, което приличаше на няколко трупа, напъхани в чували.

— Съжалявам. Марта. Вях при мама и татко от събота следобед. Колко време прави това?

— Около трийсет часа — отговори тя, защото през целия уикенд измерваше живота си в часове.

— Наистина ли? Струва ми се цяла вечност.

— Нали? — съгласи се Марта.

Елайза се шмугна покрай нея, помъкнала багажа със себе си. Беше твърде погълната от проблемите си, за да се запита какво има предвид Марта.

— Прекарах целия съботен следобед в агенцията, за да се опитам да си намеря нещо под наем, обаче пълен провал. Всички искаха да затварят в три, а аз имах тежка нощ и не успях да стигна преди два. Не можеш да наемеш апартамент за един час.

Досега не бе имала вземане-даване с агенция за недвижими имоти. Твърде много пътуваше, за да се нуждае от постоянно жилище. А и беше такова момиче, че когато наистина имаше нужда от подслон във Великобритания, хората с удоволствие я приемаха като съквартирантка, затова приятели или приятели на нейни приятели все намираха по някоя свободна стая, която да иМ дадат под наем или в която просто да се настани. След това тръгна с Грег и се премести в неговия апартамент.

— Знаеш ли, че досега не се бях срещала с брокер по недвижими имоти? Дори като случаен познат. Нито един в страните, където съм била, или на партитата, които съм посещавала. Обаче като се замисля, това не е никак чудно. Малко вероятно е по време на купон някой да си признае, че е брокер по недвижими имоти и да очаква да му предложат чаша пунш.

— Какъв е проблемът? Пералнята пак ли наводни апартамента? — учтиво попита Марта, прекъсвайки дърдоренето на Елайза. Всъщност не я интересуваше. Ясно бе, че разговорът няма нищо общо с Майкъл и по-конкретно с местонахождението му, но тя бе достатъчно разумна, за да съзнава, че трябва да попита, дори и само за да прекъсне за малко излиянията на сестра си.

— Не. Аз… По дяволите, Марта, какво е станало тук? Да не са ви обрали?

Докато си говореха, двете механично се бяха насочили към кухнята. По правило кухнята на Марта бе оазис на удобството и чистотата. Беше красиво обзаведена с немски шкафове и плотове от неръждаема стомана и бе снабдена с ултрамодерна машина за капучино, сокоизстисквачка, машина за хляб, машина за макаронени изделия, мелачка и кухненски робот. В повечето случаи всеки уред бе използван редовно. Кухнята на Марта бе най-добре оборудваната кухня в квартала. Обикновено всяко нещо си беше на мястото и за всичко имаше място.