stihiqta - Адел Паркс

Елайза се огледа наоколо и с известно разочарование забеляза, че повечето родители не са обяснили ясно на децата си докъде се простират границите на позволеното. Съмняваше се някой от тях изобщо да се е занимавал с дзен медитация. Като че ли всяко дете във всяка количка плачеше, цупеше се, искаше да му купят бонбони или тормозеше братчето или сестричето си. Тя не можеше да проумее защо една майка, застанала до фризера с млечни продукти, спореше с тригодишната си дъщеря за киселото мляко. След като детето толкова иска млякото с отвратителните рисунки на герои от анимационните филмчета, да му го купи. Това му е хубавото да си дете.

Само че Елайза изобщо не се замисляше за съдържанието на захар.

Изгуби интерес към позорната битка за киселото мляко между майката и дъщерята и насочи вниманието си към съдържанието на количките на хората. Онази жена там явно имаше проблеми с храносмилането — в количката иМ имаше доста сушени сини сливи и богати на целулоза зърнени храни. Друга жена пък явно страдаше от булимия — две ябълки, един морков и кутия шоколадови бонбони «Милк Трей». А онази там явно щеше да приготвя вечеря за любовника си — сьомга, карфиол и броколи на розички в тарелка за микровълнова фурма, като килограмът струваше колкото цял попечителски фонд, кофички със сладолед «Хааген-Дац». Тази двойка беше щастлива: моцарела, домати, авокадо, спагети и сос песто. А другата чакаше деня на заплатите: фасул, нарязана франзела и компот.

Елайза и Грег никога не пазаруваха заедно.

Тя въздъхна и се запита дали интересът иМ към количките на другите хора е здравословен. Дали имаше нещо общо със силното иМ усещане за непълноценност и завист, което се дължеше на липсата на подходящ кандидат за съпруг? Жената, която беше купила броколи и карфиол, не беше човек, който би пропилял четири години — четири важни години, през които биологичният часовник тиктака, за да се среща с музикант, който имаше фобия от обвързване.

Само че дали тази жена бе изпитвала няколко оргазма един след друг и беше правила любов върху кухненски шкаф? Дали някога беше пила вино от устата на любовника си?

А-а-а-х! Елайза не можеше, нямаше да допусне да се замисля за това сега. Взе пакет бисквити, след това забеляза, че друга марка предлага две кутии на цената на една. Не можа да избере, затова накрая сложи и трите пакета в количката.

Храна за утеха.

— Как го постигаш? — удиви се Марта, гледайки покупките иМ. Въпреки старанието на Елайза да купува пресни плодове и полезни храни, количката иМ беше пълна с бисквити, чипс за микровълнова, пица, сладки и солени бисквити. — Как успяваш да поддържаш фигурата си? А и кожата ти е великолепна.

Количката на Марта беше пълна с памперси за Мейси, за Матю имаше екологично пилешко, сирене и картофен чипс (единствен компромис с детството). Имаше множество скъпи продукти с етикет «Специален вкус» за Майкъл. Макар да съзнаваше, че те вероятно са поредният пазарен трик, не можа да устои пред пармезана — на опаковката имаше черно-бели рисунки на италианчета, които ядат спагети. За себе си бе взела много нискомаслени и нискокалорични продукти. Елайза погледна към покупките иМ и започна да се съмнява в способността си да преценява хората по пазарските им колички. Защото количката на Марта подсказваше, че е потисната и се подценява, а това просто не бе вярно. Елайза знаеше, че сестра иМ е щастливо омъжена жена с пълноценен живот. Поне така твърдеше самата тя.

Те се разделиха. Елайза искаше да се зареди с провизии, без Марта да стане свидетелка на небрежността иМ, а сестра иМ искаше да купи продукти за вечерята, която даваха днес, и да прочете заглавията на добрите вестници.

Марта се запиля към пътеката с вестниците и списанията и започна да чете безвкусните и подвеждащи заглавия в клюкарските списания. Дали наистина бяха верни, запита се тя, или хората ги измисляха, за да може други хора като самата нея например, да се чувстват недоволни от живота си провинциалисти. Не че искаше да има подобен объркан живот. Никога през живота си не бе престъпвала някакво правило, камо ли закон. Никога не бе паркирала на място за инвалиди и плащаше изрядно всички такси. Тя бе порядъчна гражданка, която спазваше закона.

Елайза се запита дали в света има поне един човек, който никога нищо не е откраднал. Зададе си този въпрос, докато наблюдаваше как един добре облечен човек на около четирийсет и пет години пъха под сакото си кутия с препарат за мебели. Ама че странен избор за кражба. Реши да не го издава на плещестия бодигард — сигурно човекът просто изживяваше криза на средната възраст. Освен това плещестият бодигард не предизвикваше абсолютно никаква симпатия у нея — изглеждаше отегчен и агресивен. Докато мъжът, в чийто вътрешен джоб в момента имаше крадена стока, изглеждаше развълнуван и я изпълваше с умиление. Започна да изрежда наум всичко, което бе откраднала: бисквити и писалки от работата си, а също и кламери, коректор и лепящи се листчета. Като студентка най-редовно тършуваше из кухненските шкафове на съквартирантките си. Три поредни години не плати данъка на жилището си. Никога не си плащаше билета за метрото, когато идваше в Лондон като тийнейджърка — можеше да си го позволи, обаче беше толкова вълнуващо да прескочиш бариерата. Започна да се чувства като нещо средно между Рони Бигс и Бони и Клайд, затова реши да насочи мислите си другаде.