stihiqta - Адел Паркс

Взе си душ, облече се и неохотно влезе в кухнята. Там винаги изглеждаше и миришеше по-зле, отколкото очакваше, защото хигиената не беше първостепенна грижа на Грег. Потърси чиста вилица и отчаяно си помисли, че сред малкото чисти съдове в кухнята е паничката на Куче, което обаче се дължеше на факта, че бе облизана до блясък, а не на действието на препарата за миене на съдове. Елайза загреба вонящото конско месо и поднесе паничката на Куче.

— Не би трябвало да го правя, аз съм вегетарианка — провикна се тя към Грег, който още се излежаваше.

— Откога?

— Отдавна, само че ти не си забелязал.

— Ама нали завчера на излизане от клуба си купи хотдог?

Елайза се стъписа за миг.

— В тези сандвичи няма почти никакво месо — предизвикателно отговори.

— А снощи яде риба с пържени картофи — не се предаваше той. Стоеше в рамката на вратата на кухнята гол-голеничък, разтъркваше очи и палеше цигара. Сложна смесица от удоволствие и неудоволствие прониза гърдите иМ. Не можеше да го отрече — той беше прелестна секси кръстоска между мъж и момче. Адски много иМ харесваше.

И буквалния смисъл.

Ако се махнеше адската част, щеше да бъде съвършен мъж.

Грег беше висок и слаб. Беше в много по-добра форма, отколкото заслужаваше, като се имаше предвид, че живееше предимно с крана за вкъщи, алкохол и цигари. Косата му беше по-дълга, отколкото беше модерно, но му отиваше. Винаги изглеждаше така, сякаш се нуждае от бръснене, дори и след като току-що се бе избръснал.

Беше адски съблазнителен.

Въпреки че имаше нужда от подстригване и че първородната им рожба щеше да се казва Дете.

— В такъв случай съм рибоядна.

— Мислех, че си Водолей.

— Ха, ха, много смешно — сряза го Елайза. Пресегна се към броя на «Ивнинг Стандарт» от предишната вечер и го отвори на хороскопите. Никога не беше сигурна дали в тях се има предвид денят на издаване на вестника — това не иМ се струваше много смислено, понеже всички четяха «Ивнинг Стандарт», докато се прибираха от работа, а тогава денят бе почти преминал. Затова смяташе, че прогнозите би трябвало да се отнасят за следващия ден. За всеки случай винаги четеше вестника и в двата дни.

«Денят е чудесен да поработите върху връзката си. Ако сте установили на кои проблеми с даден човек трябва да обърнете внимание, няма по-подходящ ден от днешния да се заемете с решаването им. Ясното общуване ще бъде възможно само ако сте напълно честни, особено със себе си.»

Всъщност хороскопът не я развесели особено.

— Ще отида да потичам с Куче, а ти можеш да свършиш нещо полезно — например да почистиш.

Както обикновено апартаментът на Грег бе осеян с празни консервени кутийки и опаковки от чипс. Бяха се натрупали съдове от закуската от последните четири дни. Елайза се опитваше да не им обръща внимание, но най-вероятно нямаше да издържи и щеше да надене гумените ръкавици. Грег огледа кухнята по начин, който потвърди предположението иМ, че наистина не забелязва растящите грамади от мръсни съдове, препълнения черен чувал за отпадъци (нямаше кошче), лепкавото петно върху линолеума и мазнината по печката.

— Ще купиш ли малко «Крънчи Нът» корнфлейкс, така и така излизаш? Не, по-добре вземи «Коко Попс» Не, не, «Фростид Шредис». Боже, не мога да реша. Какво да вземем според теб.

Елайза затръшна вратата зад гърба си и не си направи труда да му отговори.

8.

Горкото Куче. Сигурно си бе мечтало за кратко пътешествие до най-близката улична лампа или най-много до магазина на ъгъла, за да купят корнфлейкс, обаче Елайза имаше предвид нещо съвършено различно. Тя бързо го поведе по улиците, прекосиха Ъксбридж Роуд, помъкна го покрай Шепърдс Буш Грийн, като му позволи само да подуши тревата, и по Холанд Парк Авеню до дома на сестра си.

Марта иМ отвори. Беше подпряла Мейси на хълбока си, а Матю се бе залепил за крака иМ. Беше облечена в елегантен тъмносин панталон, бяла риза и меки кожени мокасини. Както винаги косата иМ бе сресана безупречно и си бе сложила гланц за устни. Елайза се почувства ужасно със спортните си панталони и с горнището на анцуга.

Въпросът иМ май нямаше смисъл:

— Здрасти, Марта, нали не идвам твърде рано?

— Не, разбира се, с децата сме на крак от шест. — Марта беше радостна да види Елайза. Не спомена нищо за мъчителното начало на деня: Мейси отново капризничеше заради зъбите, а Матю се сърдеше заради вниманието, което получаваше сестра му. Майка им вече трудно различаваше виковете им, защото те се сливаха в едно несекващо мърморене. Посещението на Елайза беше добре дошло, щеше да я разсее. Марта се постара да се отдръпне с вкопчения в крака иМ Матю и с жест покани сестра си да влезе. Тя старателно изтри обувките си, но се боеше, че Куче ще изцапа безукорно чистия плюшен килим в коридора.