stihiqta - Адел Паркс

Дори да намереше място, трябваше да се справи с проклетата количка. Ядосваше се, че за да освободиш количката от пленничеството иМ, трябва да платиш една лира. Елайза си спомняше времето, когато тези неща бяха безплатни. А сега всичко в живота струваше пари, дори ходенето до тоалетната. Тя никога не разполагаше с монета от една лира, макар да иМ се искаше да е жена, която винаги има в себе си точната сума. И, разбира се, след като се разтичаше насам-натам за пакетче дъвки, купени с банкнота от двайсет лири, за да може да иМ върнат и монета от една лира, и най-сетне се сдобиеше с количка, неизбежно установяваше, че е избрала количката с най-раздрънканите и криви колелца. Количка със склонност към самоубийство, която сякаш копнееше да се спусне по пътеката и да се хвърли под някоя друга количка.

А и купувачите! Елайза повече или по-малко бе свикнала с факта, че пазаруването в супермаркет означава да се натъкне неизбежно на някои темерут, който се опитва да мине през касата за пет или по-малко покупки, след като в количката му има шест. Не бе задължително то да се превръща в проблем, но точно така ставаше, ако касиерката се затънеше да анулира сметката и да изпрати клиента на друга каса. Милите бавни старци, вонящите пияници, истеричните филипински домакини, изтощените френски бавачки — всички те бяха неизменна част от преживяванията иМ в супермаркета. А това я отегчаваше.

Обикновено.

Сега обаче бе обзета от желание да приготви мюсли. Беше сигурна, че приготвянето му ще я обогатя като личност. Затова с известна неохота и обзета от силен трепет, тя промърмори:

— Май ще трябва да отида до супермаркета.

— Ела с нас. Винаги ходим в събота следобед, след като приготвя закуската на Майкъл и нахраня децата на обяд. Така Майкъл може да си прочете вестника на спокойствие и има вероятност поне едно от децата да заспи в колата.

Марта отправи предложението с широка усмивка, сякаш я канеше на някакво много приятно място. Всъщност смяташе, че прави точно това. На нея супермаркетите иМ допадаха. Харесваше чистите и подредени редици от рафтове. Възхищаваше се на многобройните работници, които следяха бутилките да бъдат подредени плътно една до друга. Допадаше иМ, че бурканите и консервените кутии бяха строени в безукорни редици. Обичаше да избира разни неща и винаги си представяше огромното удоволствие, което щеше да изпита, когато поднесе някое специално ястие, и как пресните съставки, екзотичните подправки или ароматното сирене ще впечатлят гостите иМ. Супермаркетът беше неин приятели и иМ помагаше да изпитва гордост и задоволство. Най-много обичаше да ходи в супермаркета, докато Матю е на забавачка, а Мейси е заспала в количката. Тогава наистина имаше време да разгледа новите серии и продукти. Четенето на етикети бе представата иМ за нейното лично време.

За Елайза едва ли имаше нещо по-потискащо от това да прекара съботния си следобед в някой супермаркет — струваше иМ се просто неестествено. Нима сестра иМ не знаеше, че магазините на Кингс Роуд са отворени?

— Защо не отидем сега и не оставим Майкъл сам да се оправи със закуската си? — предложи Елайза.

— Да, бихме могли, защо не — изкиска се Марта.

— Хайде да живеем опасно — промърмори Елайза и се пресегна към портмонето си. — Ще оставя Куче тук.

След час и половина Марта, Елайза, Матю и Мейси най-сетне избутаха количките през вратата на местния супермаркет, защото когато имаш две деца на възраст под две години и половина, «сега» означава цяла вечност.

— Какъв огромен избор! — промърмори Елайза поразена, докато минаваше по пътеката в сектора за плодове и зеленчуци. Имаше плодове, чиито имена трудно би могла да произнесе, камо ли да разпознае — тамарило, гуава, гренадило. Чудеше се какъв вкус имат и дали трябва да се съхраняват в хладилник.

— Обикновено откъде пазаруваш? — попита сестра иМ.

— От будката за вестници на ъгъла на нашата улица или в гаража.

Мейси седеше в количката, която буташе Марта, а Матю — в тази на Елайза.

Много се радвам, че днес има кой да ми помага — отбеляза Марта. Денят се очертаваше като прекрасен за нея. — Ако двамата са в една количка, Матю често се опитва да удари Мейси по главата с кутия фасул или нещо подобно.

Елайза погледна към ангелското личице на своя усмихнат племенник и се запита защо Марта така преувеличава трудностите, съпътстващи гледането на децата. Понякога се дразнеше, че сестра иМ не осъзнава каква късметлийка е. Матю и Мейси винаги се държаха прекрасно в присъствието на леля си. Беше въпрос на дисциплина и на нищо друго — децата те притискат толкова, колкото им позволиш. Ако тя стане майка, децата иМ щяха да знаят какво им е позволено. Часовете за забавление щяха да са изпълнени с бурно веселие, а през останалото време щеше да е мирно, тихо и спокойно. Може би по време на бременността щеше да практикува дзен медитация — това щеше да подобри кармата на бебето.