stihiqta - Адел Паркс

Чиока, какво, по дяволите, беше това? Очевидно беше «вкусни лъскави червени грудки, отглеждани някога от древните инки» — така пишеше на опаковката. Потърси указания за приготвянето им, но нищо не разбра: «Няма нужда да се белят и имат леко сладникав вкус: най-добре е да се изпекат». Сви рамене. Сложи в количката си бутилка ароматен оцет и пакет пълнозърнесто брашно. Имаше бегла представа, че оцетът е подходящ за салати, но нямаше ни най-малка представа дали може да се използва и за чипс. Никога нямаше да отвори пакета с пълнозърнесто брашно, обаче опаковката беше много хубава и щеше да изглежда добре върху полиците на Грег. Изпълнена с досада от собственото си невежество, Елайза се запъти към хлебните изделия, привлечена от аромата на прясно изпечен хляб и на сладки понички. Реши да се откаже от намерението си да купи ръжен хляб и мед, които да поднесе със сините сливи. Щеше да вземе бекон, яйца, домати и гъби. Щеше да се върне в апартамента на Грег и да сготви нещо огромно и пържено, а после цял следобед щяха да се любят. Засега щеше да прогони от главата си всички мисли за пенсионни осигурителни планове и ипотеки.

9.

Всъщност не правиха любов цял следобед. Когато Елайза се върна от разходката с Марта, апартаментът беше празен. Нямаше бележка от Грег. Как иначе! За да си помисли да остани бележка, Грег трябваше… ами, като начало, да помисли. Една бележка би била израз на известна отговорност, на която той не бе способен. Елайза не приготви яйцата и бекона, и без друго стомахът иМ бе пълен.

Разтвори широко прозорците, опитвайки се да прогони от апартамента различните неприятни миризми, съпътстващи живота им: на риба и на опаковки от пържени картофи, на застоял спарен дим, на потни дрехи и на маратонки. Нямаше как да не се сети за уханията в дома на Марта: на прясно сварено кафе, на чисти дрехи, на изкъпани бебета. Елайза се почувства като мърла. Отиде в банята с намерението да махне част от мръсотията, която като че ли се бе превърнала в постоянен признак на живота иМ. Бутна вратата с известна предпазливост — банята никога не бе приятна гледка, дори паяците отказваха да влизат вътре от опасения за здравето и безопасността си. Очевидно в нейно отсъствие захвърлените на пода мокри кърпи се бяха умножили и в момента образуваха нещо като барикада. Във ваната имаше засъхнал белег докъде е била пълна, което показваше, че не се бяха сетили да я измият. Различни кремове и мазила по някакъв тайнствен начин се бяха разлели от шишенцата и тубичките си. Стичаха се по мивката, по огледалото, по пода и по плочките, сякаш и те се опитваха да се евакуират от тази калкутска дупка на някое по-хигиенично място. Краката ИМ залепваха за линолеума, нямаше тоалетна хартия, щорите не се отваряха.

Елайза седна на ръба на ваната и се разплака. Когато се наплака, започна да си събира багажа.

— Здрасти, миличка — провикна се Грег от коридора. Е, по-скоро от дневната, защото от входната врата се влизаше почти направо в дневната, която преминаваше в кухнята, а тя от своя страна представляваше почти едно помещение със спалнята. И апартамента на Грег само банята бе отделно помещение, само че вратата иМ винаги бе отворена. Елайза нямаше намерение да живее в студио до края на живота си.

Метна следващата купчина фланелки в отворения си куфар. Чу затръшването на входната врата, пускането на телевизора и съскането от отварянето на кутийка с бира. Погледна колко е часът — четири и половина следобед. Знаеше, че в момента Грег лежи на матрака на пода, а калните му маратонки несъмнено цапат покривката. Якето му най-вероятно бе на земята. Не че той го е хвърлил там — дрехите му просто се плъзгаха по тялото и се трупаха на мръсни купчини. Елайза го чу как превключва каналите — конни надбягвания, ръгби, документални филми, сериали. Грег спря на «Туинис» и се провикна:

— Кога ли ще спре часовникът на Туини? — страхотно имитираше Джейк. Ако бяха деца, това щеше страшно да се хареса на Елайза, само че не бяха, така че сега иМ се стори глупаво. Най-накрая Грег избра MTV. Знаеше, че в момента сигурно се чеше по корема и се чуди какво да облече в клуба довечера.

Ама че мъж, въздъхна тя.

Продължи да събира дрехите си. Не знаеше какво точно да вземе. По телевизията беше гледала, че когато някои напуска някого, винаги си тръгва с един спретнат куфар. Как бе възможно? Вече бе напълнила цяла раница, един куфар, една дамска тоалетна чантичка и три найлонови чувала. А още не се бе заела с летния си гардероб. Може би нямаше нужда от тази черна блуза, беше си взела две други. Елайза седна на леглото и поглади завивката. Защо се притесняваше какво да облече, след като трябваше да се притеснява какво ще каже на Грег? Отново прокара дланта си по завивката — беше хладна, гладка и приятна. Най-обикновена памучна завивка от «Дебънам»[5], нищо специално, но защо стомахът иМ се сви, когато я докосна. Легна и я помириса. Миришеше на Грег и на Куче.