stihiqta - Адел Паркс

— Може ли да вляза с Куче?

— О, да, да, няма проблем. Заведи го в градината. Матю много ще се зарадва. Ще тормози някои друг, а не сестра си.

Марта се постара да не мисли за кучешка тения и си напомни да провери градината за кучешки изпражнения, когато сестра иМ си тръгне.

Елайза изпълни указанията иМ, докато тя се опитваше да намери развлечение и на двете деца. Те отказаха да обърнат внимание на образователните дървени играчки, понеже предпочитаха да си играят с Куче. Елайза се почувства донякъде безотговорна, защото остави Куче да се грижи само за себе си, обаче предпочете да се върне в кухнята и да изпие с Марта чаша кафе.

— Къде е Майкъл? — попита, след като се покатери на един висок стол.

— Още спи. Седмицата му беше много натоварена.

«И аз искам да имам съпруг, който да е в леглото, понеже е имал натоварена седмица, а не защото е ленив негодник» — помисли си Елайза, но нищо не каза. Вместо това попита дали не може да получи нещо за закуска.

— Не си ли закусила? — От въпроса иМ Елайза се досети за неодобрението иМ, че е излязла гладна от къщи. Стисна устни в очакване на укорите иМ.

Вероятно Марта забеляза това, защото нищо не каза. Просто започна да изрежда:

— Има прясно изцеден портокалов сок, домашно приготвено мюсли «Бърчър» — което е много вкусно. Можеш да го опиташ с екологично чисто кисело или прясно мляко. Имам обезмаслено, полуобезмаслено и пълномаслено. Мога да ти предложа яйца на очи, варени или бъркани. Имам бекон и наденички. Струва ми се, че са останали и малко сладкиши.

Елайза не можеше да не сравни предложеното иМ тук пиршество със съдържанието на хладилника и бюфета на Грег. Ако някой ги посетеше ненадейно в събота сутрин за закуска, трябваше да се задоволи със сухари, «Мармайт»[4] и черно кафе.

— Малко мюсли и портокалов сок, моля.

Марта се засуети, докато иМ приготвяше закуската. Правеше го за четвърти път тази сутрин. Първо се бяха нахраниш децата, а после тя бе хапнала една препечена филийка. След като приключеше с Елайза, трябваше да се заеме със закуската на Майкъл — той обичаше да се храни към единайсет и половина. След това щеше да започне да приготвя обяда на децата. Елайза зарея поглед през прозореца.

Беше прекрасна есенна сутрин. Беше невероятно топло, все едно бе август. Бог, майката природа или типове с бели престилки, които бяха изобретили аерозолите, бяха оплели конците. През лятото, ако излезеш без високи гумени ботуши или чадър, те смятат в най-добрия случай за безотговорен, а в най-лошия — за застрахователен риск. А сега, в средата на септември, никой не би те взел за смахнат, ако се понесеш по главната улица с рокля с презрамки и намазана с крем против изгаряне.

Необичайно топлото време предизвикваше у Марта тревога за глобалното затопляне. У Елайза предизвикваше усмивка. Миналата година по същото време хората барикадираха вратите на домовете си с пълни с пясък чували срещу излезлите от бреговете си реки. Всичко друго би било по-добро от това.

Елайза наблюдаваше как си траят племенниците иМ. Целите сияеха, озарени от слънцето и от вълнение.

— Какви розови бузки има — с обич рече тя.

— Да, и кални колене — въздъхна Марта. Изтича навън и намаза със слънцезащитен крем лицето на Матю, след това взе Мейси на ръце. Момиченцето капризно изпищя. Искаше да остане и да си играе с брат си и с Куче.

— Трудно ли се прави това мюсли «Бърчър»? Много е вкусно — замислено попита Елайза. Не беше сигурна какво точно представлява мюсли «Бърчър».

Марта поруменя гордо, защото не бе свикнала да иМ правят комплименти. Не че Майкъл не я ценеше, ценеше я, просто когато двама души са заедно от толкова дълго време като тях двамата, забравят да си правят комплименти.

— Много е лесно. Купуваш опаковка с мюсли — избери качествена марка със зърнени, с плодове и с ядки. Добре е да добавиш още малко ядки. Изсипваш чаша мляко и чаша сметана и оставяш сместа да престои една нощ в хладилника. Най-хубаво е, ако го поднесеш с киви. Сигурна съм, че имаш повечето съставки у дома.

Всъщност Елайза нямаше нито една от съставките. Обикновено пазаруваше от магазина в близкия гараж. Рядко ходеше в супермаркети — ненавиждаше ги от дън душа. Започваше да се ядосва още щом влезеше в паркинга. Рядко ходеше някъде с кола, защото не можеше да разчита на таратайката си «Морис Майнър». Но тъй като много повече се ужасяваше от това да слиза и да се качва в автобуси с пълни пазарски чанти, отколкото да оставя диря от автомобилно масло по лондонските улици, все пак понякога ходеше с колата си до супермаркета. С огромно раздразнение установяваше, че за местните клиенти е почти невъзможно да намерят място за паркиране, защото много приходящи идваха с колите си до супермаркета, паркираха ги тук и след това вземаха метрото до центъра.