Unknown - i 3e0c0223816db71f

При тези думи всички притихнаха, но Макбийт трепна и погледна часовника

си.

— Хайде, било що било — рече той. — Разписанието казва, че трябва да

тръгваме. Хайде, господин Фойл.

— Какво точно ви тревожи? — попита Денис, като тръгна по перона с

кондуктора.

Дейви Макбийт го погледна с крайчеца на окото си, но не отговори. Реши

явно да промени темата на разговора, той каза:

— Я какво хубаво палто имате!

— Харесва ли ви?

— И още как! Чудесно за такава нощ, пък и елегантно.

— Подхожда ли за младоженец? — попита Денис и доверително побутна с

лакът събеседника си.

— Разбира се — разсеяно отвърна кондукторът; после го погледна

изненадан. — А, какво? Да не би да смятате…

Денис потвърди с глава.

— Не смятам, а вече е решено. Във вторник навярно ще бъда с това палто.

Нали е част от чеиза ми!

Макбийт го погледна насмешливо, суровото му лице се проясни и двамата

весело се засмяха.

— Не думайте! — възкликна Дейви. — А защо не казвате досега. Не губете

време, честна дума! Желая ви всичко най-хубаво — на вас и на любимата ви, която

и да е тя. Доколкото ви познавам, мога да кажа, че не е сбъркала. Хайде с мен

сега. Не може да оставим жениха в тази блъсканица в трета класа. Трябва да го

закараме здрав и читав — каза той и изгледа Денис, докато отваряше едно

първокласно купе.

— Благодаря, Дейви — каза признателно Фойл. — Славен човек сте вие. Ще

Страница 84

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

ви пратя парче от сватбения кейк да го сложите под възглавницата си.

После добави с по-сериозен тон:

— Ще се видим в Дънди.

Кондукторът се усмихна, кимна му за довиждане и отмина, а миг след това

свирката изпищя, флагчето се размаха и влакът потегли от гарата.

Останал сам сред заобикалящия го комфорт, Денис се загледа със

задоволство и като се изтегна върху възглавниците, вдигна крак върху отсрещната

седалка и съсредоточено впери поглед в тавана. Постепенно погледът му се зарея

някъде, проби ниския таван и стигна надалеч. Мислеше за Мери.

Той спокойно разсъждаваше, че ще се ожени във вторник, — не точно така,

както си бе представял, не и така, както понякога бе мечтал, но все пак ще се

ожени. Не е важно как точно ще стане сватбата, важното е, че той вече няма да

бъде ерген; Денис още отсега започна да се чувствува по-стар, натоварен с

по-голяма отговорност. Приятна топлина се разля в него, когато си помисли колко

благородно постъпва, като приема така доброволно тази отговорност. Той отхвърли

мисълта, че изобщо някога е пожелавал да избегне последиците от своята любов.

— Не — изрече той гласно, — аз не съм такъв подлец, че да зарежа момиче

като Мери.

Той живо си спомни нейната доверчивост, нейната прелест, вярата й в

него; отначало мислеше за нея с нежност, после с леко безпокойство; като си

спомни за урагана, прииска му се заради нея той да не е засегнал Ливънфорд. И в

този миг въпреки веселия си нрав, кой знае защо, започна да се чувствува

потиснат. Сдържаната радост, последвала буйната му веселост в началото на

пътешествието, се превърна бавно в необяснима меланхолия. Опита се да се отърси

от нея и насочи мислите си към розовото бъдеще, което се разкриваше пред Мери и

него в къщичката им в Гаршейк, представи си каква блестяща кариера ще си

изгради, помисли си за отпуските и за пътешествията в чужбина, на които ще се

наслаждават по-късно, но не можа да разпръсне сянката, помрачила светлия му

оптимизъм. Започна да се тревожи за Мери и да се пита разумно ли е постъпил,

като е отлагал толкова дълго женитбата.

Започна да вали и прозорците на купето се покриха с мътен слой от вода и

киша. Яростният вятър обсипваше стените с вълни от едри капки, които шляпаха

като мокър парцал, а дъждът шумеше върху покрива на вагона като бясна струя

вода, изливаща се от отверстието на гигантски маркуч. Денис изпадна в още

по-голямо униние, а душата му се изпълни с по-мрачни предчувствия, когато със

скръбно съжаление си представи пленителната, тайнствена красота на Мериното тяло

и си спомни как бе откъснал цвета на тази красота. При грубото му

съприкосновение детето се бе превърнало в жена, която жестоко е страдала поради

тази негова постъпка; той бе причина да набъбне стройното и девствено тяло, а тя

кой знае какви мъки бе претърпяла, за да скрие бременността си; струваше му се, че интимната симетрия на нейните форми е нещо, което той е унищожил и което тя