Unknown - i 3e0c0223816db71f

й се дощя да се остави да полети надолу към тези невидими, гърмящи води, да

забрави и да бъде забравена. Тръпки преминаха по изтерзаното й тяло и тя

отхвърли тази мисъл. Като повеля за живот се появи друга мисъл: каквото и да се

случи, тя все още имаше Денис. Трябваше да живее за Денис — сега тя почувствува, че той я вика. Обърна се рязко, сякаш за да не чува призива на бучащата река, но

в бързината, като искаше да се отдръпне, стъпи невнимателно, мократа й обувка се

подхлъзна, тя се препъна, кракът й пак се хлъзна върху една мазна буца земя и

Мери полетя с крака напред по стръмния склон. Ръцете й отчаяно се вкопчваха в

ниската трева и камъша по брега, но бурените, за които се залавяше, се късаха в

ръцете й или се измъкваха с корен от мократа земя. Краката й изровиха две бразди

в меката кал, когато ги заби ожесточено в почвата, правейки напразен опит да се

спаси. С ръце тя се залавяше за мокрия склон, но не намираше нищо, о което да се

задържи. Гладката повърхност на ската бе стръмна и коварна като глетчер и вместо

да я спрат, тези отчаяни движения само увеличаваха скоростта й. С неудържима

сила Мери летеше надолу към невидимата река. Тя падна във водата безшумно и

веднага потъна между дългите водорасли, които растяха на дъното, а когато отвори

уста от изненада и ужас, вода нахлу в дробовете й. Силата на течението бързо

понесе тялото й надолу по реката между оплитащите се около нея треви и я влачи

цели тридесет ярда, преди тя най-после да излезе на повърхността.

Мери не можеше да плува, но движена от инстинкта за самосъхранение,

направи няколко слаби, отчаяни удара с крайниците, като се опитваше да държи

главата си над водата. Това беше невъзможно. Поради голямата сила на пороя във

водата една след друга се образуваха високи вълни, които непрекъснато я

заливаха, и накрая един водовъртеж под повърхността я хвана за нозете и я

помъкна надолу. Този път Мери остана под водата толкова дълго, че почти загуби

съзнание. Ушите й пищяха, дробовете се надуха, очните ябълки изскочиха; пред

себе си виждаше да играят червени искри; задушаваше се. Но тя още веднъж излезе

на повърхността и когато се появи над водата, отпаднала и почти безчувствена, една вълна тласна някакъв плаващ пън под дясната й ръка. Тя несъзнателно се

хвана за дънера и немощно го притегли към себе си. Тя плаваше. Тялото й бе

потопено, косата й се разстилаше зад нея в реката, но лицето й беше над водата и

с дълбоки трудни вдишвания тя пълнеше и пълнеше гърдите си с въздух. Без да

чувствува нищо друго освен необходимостта да диша, тя се държеше за пъна и

плаваше сред чудновати останки, които сегиз-тогиз се устремяваха към нея и бързо

отминаваха надолу по реката. Движеше се с толкова голяма скорост, че когато

съзнанието й малко се проясни, разбра, че ако не достигне бързо брега, ще бъде

отнесена сред острите скали, които стърчаха сред бързеите, непосредствено над

Ливънфорд. Като продължаваше да се държи за пъна, с последни сили Мери, зарита с

крака. Студената речна вода я пронизваше много по-силно от дъжда, пронизваше я, защото изворът в планините бе покрит с лед и сняг, а освен това в планинските

притоци се стичаше разтопен сняг. Студът проникваше до мозъка на костите й;

устните й бяха безчувствени и макар че краката вяло се движеха по заповед на

волята, Мери не усещаше това движение. Въздухът толкова изстина, че заваля град.

Зърната бяха големи, твърди като камък, остри като ледени шушулки; те браздяха

водата като сачми и отскачаха от пъна като куршуми, валяха немилостиво върху

лицето и главата на Мери, нараняваха очите й, шибаха бузите й, режеха долната й

устна. Тъй като трябваше да се държи с две ръце много здраво за пъна, тя не

можеше да се запази и бе принудена да понася този безмилостен обстрел

незащитена. Зъбите й тракаха; наранената й ръка беше безчувствена и вкочанена; Страница 78

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

усети ужасно схващане в кръста; чувствуваше, че умира от студ. Съприкосновението

на ледената вода я убиваше. В този момент, когато се бореше да достигне брега, я

преследваше една-единствена мисъл — не за нея или за Денис, а за детето в нея.

Властен инстинкт овладя съзнанието на Мери, сякаш това бе някаква вест, минала

по необикновени пътища от детето до самата нея; тя неочаквано бе предупредена, че ако не излезе бързо от водата, детето й непременно ще умре.