Unknown - i 3e0c0223816db71f

някой друг, да беше най-долният и най-дрипавият мерзавец в града, който и да е, само не Фойл! А именно той, този подлизурко, този мазен нехранимайко бе

обладавал тялото на Мери Броуди; и тя, неговото дете, му беше позволила да върши

това. Ясна картина, отблъскваща с отвратителните си подробности, изплува в ума

му и го замъчи. Изражението му бе напрегнато, кожата около ноздрите му

потрепваше, дебела пулсираща вена се очерта ясно на слепоочието му. Лицето му, отначало залято с ярка, гневна червенина, сега побеля и се вкамени като изсечено

от гранит. Устата бе стисната безмилостно като клещи, ниското чело — набраздено

от нечовешка жестокост. Студена свирепост, по-ужасяваща от шумните му ругатни, закаляваше гнева му — остър като брадва. Той ритна злобно Мери. Твърдата

Страница 74

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

подметка на обувката му потъна в слабините й.

— Ставай, кучко! — изсъска той и още веднъж жестоко я ритна. — Чуваш ли?

Ставай!

От стълбата Мама безсмислено повтаряше с разтреперан глас:

— Аз не съм виновна! Аз не съм виновна!

Отново и отново се чуваха думите: „Аз не съм виновна. Не ме обвинявай.“

Тя стоеше на стълбата жалка, раболепна и с пелтечещ глас безспирно отхвърляше от

себе си всяка отговорност.

— Ставай — повтори той — или ще ти помогна да станеш!

Когато Мери се надигна, Броуди я изправи на крака с един последен

ритник. Мери залитна, но се задържа. „Защо не ме убие и всичко да свърши“ —

мислеше тя. Там, където я ритна, я промушваше остра болка. Тя бе толкова

уплашена, че не смееше да го погледне. Смяташе, че той я измъчва само за да я

довърши накрая.

— Сега слушай какво ще ти кажа! — процеди Броуди през стиснатите си

зъби, а думите му я горяха като сярна киселина.

Когато тя застана пред него измъчена и трепереща, той наведе глава и

доближи грубото си неумолимо лице до нейното. Очите му блестяха съвсем близо с

остър леден блясък, чиято студенина я плашеше.

— Слушай, ти казвам! Чуй ме за последен път! Ти вече не си моя дъщеря!

Ще те изхвърля като прокажена! Като прокажена, мръсна развратнице! Ето, така ще

се разправя с теб и нероденото ти копеле. С твоя хубостник ще си уредя сметките, когато намеря за добре, но ти — ти ще си отидеш още тази вечер!

Той изрече последните думи бавно, като я пронизваше със студения си

поглед. Броуди, изглежда, не искаше да изпусне удоволствието да види с очите си

унижението й; той се обърна бавно, пристъпи тежко към вратата и я разтвори. В

хола бясно се втурна вятър с дъжд, разклати картините по стените, развя висящите

на закачалката палта и със силата на стенолом се устреми нагоре към свилите се

на стълбите хора.

— Прекрасна нощ за разходка! — изръмжа Броуди със стиснати зъби. — Нощта

е достатъчно тъмна — тъкмо като теб! Можеш да обикаляш улиците колкото ти душа

иска, уличнице такава!

Изведнъж той протегна ръка, сграбчи я за врата и го стисна в огромната

си лапа като в клещи. В хола не се чуваше никакъв звук освен воя на вятъра.

Тримата изтръпнали свидетели на тази сцена — нищо неразбиращото дете, майката и

полууплашената, полузлорадствуваща баба — не продумваха дума. Бяха се стъписали

безмълвни. Чувството, което Броуди изпита при докосването на мекия, но все пак

непреклонен врат го подлуди; щеше му се да го прегъне като вейка, докато изпука, и за момент Броуди остана така, борейки се с това желание; после трепна силно и

като дръпна Мери внезапно, довлече я до вратата.

— Сега ще си вървиш — изкрещя той — и никога няма да се върнеш — никога,

докато не се дотътриш, докато не се повлечеш по земята, за да оближеш ей тези

обувки, които те ритаха.

При тези думи нещо заговори у Мери.

— Никога не ще направя това! — промълвиха бледите й устни.

— Не! — изрева Броуди. — Няма да се връщаш, курво недна! Никога!

С рязък, последен тласък той я отблъсна от себе си. Тя изчезна в

бушуващата отвън тъма, изчезна, като че хлътна в някаква бездна — ни поглед, ни

звук можеше да я достигне. Броуди остана на вратата, пламнал от гняв и стиснал

юмруци, напълнил дробовете си с влажния, солен въздух, и закрещя с прегракнал

глас:

— Да не си се върнала вече! Мръснице! Мръснице!

Последната дума той повтори безброй много пъти, като че тази хула му

доставяше удоволствие и облекчаваше яростта му. После се завъртя на петата си, затвори вратата и остави Мери навън в нощта.