Unknown - i 3e0c0223816db71f

понасяха към гребените си, издигаха я с безспирния си екот, докато внезапно

някоя мълния й причиняваше непоносима болка и я тръшваше отново на земята.

Когато гръмотевиците спираха, вятърът, чиято сила бързо нарастваше, я хвърляше

пак посред хаоса. Мери особено се плашеше от вятъра, но сега той започна да я

ужасява. Първият повей и затишие, когато листата се завъртяваха нагоре и пак

лягаха неподвижни на земята, бяха само прелюдия към безбройно много по-силни и

по-вихрени атаки. Сега вече нямаше затишие — със сразяващ устрем развилнелият се

с пълна сила ураган люлееше земята. Мери усещаше как здравата, солидна къща

трепери из основи, като че безброй яки пръсти теглеха всеки камък от мястото му

в зидарията. Тя видя дръвчетата си да се огъват надолу като изопнати лъкове,

свили се одве под напора на страхотна сила. При всеки порив на вятъра те се

извиваха, после, освободени, пак отскачаха нагоре със звук на струна. Стрелите, които те пускаха, бяха невидими, но проникваха в Мерината стая като пронизваща

болка. Високата трева в полето вече не се диплеше леко, а бе слегната към земята

— сякаш гигантска коса я беше покосила. Всеки свиреп напор на бурята удряше по

стъклата и ги караше да дрънчат в рамките, а сетне се втурваше с вой около

къщата, сякаш понесъл на крилете си цял сонм от чудовищни, разбеснели и виещи

демони на звука.

Заваля дъжд. Отначало той падаше на тежки, единични капки, които

изпъстриха пометената от вятъра настилка с петна, големи като едри монети. Все

по-нагъсто и по-нагъсто падаха капките, докато накрая дебел пласт вода заля

земята. Водата плискаше по пустите улици, плющеше и се оттичаше от стрехите и

водостоците на къщите, обливаше дърветата, поваляше храстите и буренаците с

масата и тежестта си. Водата заля всичко. Водостоците изведнъж се напълниха

догоре и рукнаха като пороища; улиците се превърнаха в канали; бързи потоци,

пълни с плуваща смет, се оттичаха по булевардите.

Със започването на дъжда светкавиците постепенно се разредиха,

гръмотевиците стихнаха, въздухът чувствително изстина. Но вместо да утихне, с

всеки изминал момент бурята ставаше по-яростна. Вятърът набираше скорост. Мери

го чуваше как носи дъжда на вълни — като прибой върху покрива на къщата, — после

слабо дочу някакъв пукот и видя върлината за знамето, смъкната от кулата, да

пада с шум на земята.

В този момент тя стана и закрачи нагоре-надолу из стаята, защото едва

търпеше вече разкъсващата болка, която сега не стихваше и като че беше част от

нея. Никога преди не бе усещала такова нещо, никога в живота си. Подвоуми се

дали да не пита майка си за някакъв лек, като си мислеше, че нещо топло може би

ще свърши работа, но с нежелание изостави тази идея като опасна. Тя не знаеше, че такова средство не би й помогнало, защото не знаеше какво е състоянието й —

това бяха подранили родилни болки. Като ненавременния мрак на преждевременно

настъпващата нощ, която сега се спущаше над злочестата земя, тези избързали

болки твърде странно започнаха да я обвиват в плаща на мъките. Преживените

душевни страдания искаха от нея нечувана дан, която тя трябваше да плати, и сега

Мери, с цялата си неподготвеност, започна несъзнателно да разгадава ужасната

тайна за раждането на своето дете.

Сега тя вече смяташе, че е невъзможно да отиде долу за чай и отчаяна

разпусна корсета си и отново закрачи нагоре и надолу между тесните стени на

стаята си. При всяко обръщане тя се спираше, като прихващаше тялото си с две

ръце. Мери откри, че по-лесно понася болките в наведено положение и от време на

време заставаше сведена край леглото, опряла чело о студения метал на таблите.

При една от спазмите, както бе застанала непредпазливо в тази поза,

вратата ненадейно се отвори и майка й влезе в стаята. Госпожа Броуди бе дошла да

се увери, че Мери не е пострадала от бурята и да я смъмри, задето не е взела

по-сериозни предпазни мерки, защото Неси се бе втурнала при нея, обяснявайки й, че мълниите падали в стаята. Самата госпожа Броуди бе изплашена от бурята и с

опънатите си до крайност нерви трепереше, готова да избухне в обвинения. Но

сега, както стоеше незабелязана, наблюдавайки дъщеря си, упреците, които бяха на

устата й, останаха неизречени. Долната й челюст се отпусна бавно, дъхът й секна, а стаята, люляна от бесния вятър, сякаш се завъртя около нея. Мерината