Unknown - i 3e0c0223816db71f

отпадналост, отпуснатото положение на тялото, профилът на непристегнатата й

фигура раздвижиха паметта на майката и докоснаха една скрита струна в съзнанието

й, където изникна незабравимият спомен за собствените й родилни болки. Всички

скрити, немислими и невъобразими предчувствия, които дремеха в нея, се

превърнаха мигновено в опустошаваща увереност. Зениците на очите й се разшириха

от ужас и притиснала хлътналите си гърди с лявата ръка, като пияна тя вдигна

дясната и насочи показалеца си към Мери.

— Погледни… погледни ме! — заекна тя.

Мери трепна, обърна се и с оросено от пот лице погледна нямо майка си.

Страница 72

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Госпожа Броуди начаса разбра, разбра безвъзвратно, а Мери видя, че е открита.

Майката моментално нададе вик — като рев на ранено животно. По-силен и

пронизителен от вятъра, той процепи стаята и отекна пискливо в цялата къща. Тя

пищеше и пищеше, задъхвайки се от истерия. Мери сляпо сграбчи майка си за

роклята.

— Не знаех, Мама — изхлипа тя. — Прости ми. Не знаех какво върша.

С резки удари госпожа Броуди отблъсна Мери от себе си. Тя не можеше да

говори; дъхът й излизаше хриптящ, на пресекулки.

— Мама! Мила Мама! Нищо не разбирах. Не знаех, че върша лошо. Нещо ме

боли сега. Помогни ми! — помоли се тя.

Езикът на майка й с мъка произнасяше думите.

— Позор! Баща ти! — изстена тя. — О, това е кошмар! Аз сънувам!

— О, моля ти се, Мама, не викай така — примоли се Мери, склонила унизено

глава. — Само престани да викаш и ще ти разкажа всичко.

— Не, не! — писна Мама. — Нищо не ща да слушам! Ще се разправяш с баща

си. Аз не се меся. Нямам никаква отговорност. Само ти си виновна.

Крайниците на Мери трепереха неудържимо.

— Мила Мама, няма ли прошка за мен? — прошепна Мери. — Аз бях така

невежа.

— Баща ти ще те убие за това — изквича госпожа Броуди. — Грешката си е

твоя.

— Моля те, Мама — възбудено настоя Мери, — не казвай на татко. Помогни

ми само два дни — само два дни! — извика отчаяно тя, опитвайки се да сложи глава

на майчините си гърди. — Скъпа, мила Мама, нека никой освен нас не узнае

дотогава. Само още два дни! Моля ти се! О, моля ти се!

Но майка й, загубила ума и дума от ужас, отново я блъсна и извика

обезумяла:

— Трябва веднага да му кажеш. Аз не съм виновна. О, тази твоя

безнравственост каква беда ни донесе! О, тази безнравственост, тази

безнравственост!

Тогава Мери с горчивина съзна, че всичко е свършено и че е безполезно да

моли повече майка си. Обзе я голям страх, а с него и неудържимо желание да

избяга. Реши, че ако остави Мама сама, тя може би ще се овладее. Мери страстно

пожела да се махне от стаята и като се промъкна край майка си, бързо заслиза по

стълбата. Но когато бе слязла до средата, тя внезапно вдигна очи и видя на

долния край на стълбата масивната фигура на баща си, изправена в хола.

Всяка събота Броуди имаше навика да почива след обед. С точността на

часовников механизъм той отиваше в гостната, затваряше вратата, спускаше

пердетата, сваляше редингота си и тръшваше грамадното си туловище на дивана,

където прекарваше два-три часа в тежък сън. Но днес бурята му пречеше, той бе

спал на пресекулки, което бе по-лошо, отколкото да стои буден. Тъй като бе

недоспал, бе раздразнен и в кисело настроение, а освен това чувството му за ред

бе до крайност засегнато от факта, че този строго спазван ритуал трябваше да

бъде нарушен по такъв безобразен начин. Раздразнението му достигна връхната си

точка, когато по едно време го стресна падането на върлината за знамето. Броуди

кипеше от яд и както стоеше по риза, обърнат към Мери, по лицето му се четеше

негодувание и злоба.

— Не ви ли стига този шум навън, та трябва да вдигате такава адска врява

горе? — кресна той. — Може ли човек да слуша такава дяволска глъчка и да спи?

Кой вдигаше този шум? Ти ли?

Той свирепо изгледа Мери.

Мама беше излязла след Мери и сега стоеше, олюлявайки се, на горната

площадка, като се поклащаше насам-натам, притиснала с ръце гърдите си. Броуди

обърна гневния си поглед към нея.

— Чудесна къща, само за почивка! — избухна той. — Нима малко се потя за

вас през седмицата? За какво е предназначен днешният ден, можеш ли да ми

отговориш? Каква полза от тия твои набожни хленчения, щом ще ми проглушиш ушите?

Не мога ли да легна за минутка, без тоя проклет вятър да вие, без ти да виеш