Unknown - i 3e0c0223816db71f

доводи, че по-лесно би пробил каменна стена с главата си; разбира, че при такъв

баща животът на Мери трябва да е непрекъснат низ от ужасни нещастия. Но именно

заради нея реши да се въздържи и каза съвсем спокойно:

— Съжалявам ви, господин Броуди. Вие принадлежите на епоха, която

отминава; вие не разбирате прогреса. Вие не разбирате какво значи да си създаваш

приятели, вие можете да си създавате само врагове. Лудият не съм аз!

Броуди се надигна с дебнещ вид, той беше побеснял като раздразнен бик.

— Ще се махнеш ли оттук, прасе? — каза той дрезгаво. — Или чакаш да те

смажа?

Той тежко пристъпи към младежа. Денис би могъл да напусне кантората за

миг, но скритото му упорство бе предизвикано от обидите на Броуди и макар да

знаеше, че заради Мери трябва да си отиде, той остана. Уверен, че ще съумее да

се отбранява, той не се плашеше от силата на Броуди и схвана също, че ако си

отиде сега, Броуди ще си помисли, че го е изхвърлил като бито куче. С глас,

подавен от отвращение, Денис извика:

— Не ме докосвайте! Търпях обидите ви, но не си позволявайте нищо

повече!

При тези думи яростта на Броуди почти го задуши.

— Как не! — извика той, а дишането му стана често и шумно. — Хванах те

като плъх в капан и ще те смажа като плъх.

С тежки, бавни стъпки той бавно напредваше към Денис, внимателно

маневрираше с огромното си надвиснало тяло към него; после, като приближи на

по-малко от метър до младежа, толкова близо, че Денис не би могъл да се

изплъзне, устните му злобно оголиха венците. Изведнъж той вдигна гигантския си

юмрук и със смазваща сила замахна към главата на младия Фойл. Чу се остро,

хрупкаво изпращяване. Ударът не падна върху главата на Денис; по-бърз от

светкавица, той се бе отдръпнал настрана и юмрукът на Броуди се стовари върху

стената със силата на ковашки чук. Дясната му ръка увисна безжизнено: китката

беше счупена. Денис сложи ръка на дръжката на вратата и спокойно каза:

— Съжалявам, господин Броуди. Виждам, че все пак има неща, които не

разбирате. Предупредих ви да не опитвате подобно нещо.

След това излезе, и то точно навреме. Тежкият махагонов въртящ се стол,

захвърлен през стаята от лявата ръка на Броуди като от катапулт, се блъсна във

вратата и разби стъклата и рамката на хиляди късчета.

С треперещи ноздри и увиснала ръка Броуди стърчеше и тъпо съзерцаваше

опустошението, което бе причинил. Той не усещаше никаква болка в наранената

ръка, а само невъзможност да я движи, но гърдите му щяха да се пръснат от ярост

заради поражението. Фактът, че това младо пале не само не се уплаши, но и можа

да се изплъзне, го караше да се гърчи от наранена гордост; физическата болка

беше нищо, но пораженията върху самочувствието му бяха убийствени.

Пръстите на лявата му ръка се свиха конвулсивно. Още една минута и той

щеше да го хване, и пребие; Броуди беше сигурен в това. Но да остане победен, без да му е нанесъл поне един удар! Само някакъв слаб остатък от самообладание и

здрав разум му попречиха да хукне слепешком по улицата подир Фойл и да се опита

да го настигне и да му строши костите. За пръв път в живота му някой бе дръзнал

да го изиграе и той изскърца със зъби при мисълта, че бе посрамен и надхитрен от

този нахален и долен хлапак.

— Ей богу, ще го накарам да ми плати за това! — викна той в празната

стая.

После погледна безполезната си ръка, която вече бе посиняла, отекла и

подпухнала. Разбра, че трябва да се погрижи за нея и че ще трябва да измисли

нещо за обяснение — някаква глупава история, че се е подхлъзнал по стълбите. Той

сърдито напусна магазина, затръшна външната врата, заключи я и тръгна.

Междувременно Денис схвана, че с прибързаната си постъпка е нанесъл

неизмерима вреда на Мери и на себе си. Преди разговора той си въобразяваше, че

би могъл да разположи към себе си баща й и да получи съгласието му да се среща с

Страница 61

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

нея. Смяташе, че така ще им е по-лесно да подготвят събитията и да изработят

определен план за бягство. Всъщност той самонадеяно бе очаквал Броуди да започне

да го гледа с по-малко неодобрение и дори да изпита към него известна

благосклонност. Ако успееше, това несъмнено щеше да улесни внезапните стъпки, които те по-късно биха били принудени да предприемат, и щеше да смекчи удара от

неизбежното разкриване.

Тогава той още не познаваше Броуди. Често се бе замислял над разказите