Unknown - i 3e0c0223816db71f

действителност. Отхвърляйки от себе си мисълта за сегашното си състояние, тя

стремително съсредоточи пламенните си надежди върху къщичката, която щеше да

споделя с него в Гаршейк.

>>

VIII

Броуди седеше в кантората си и четеше „Ливънфорд адвъртайзър“. Вратата

бе леко отворена, така че да може от време на време да отправя бдителен поглед

към магазина, без да прекъсва приятното четене на вестника. Пери бе болен, на

легло, както съобщи тази сутрин развълнувана майка му. Имал голям цирей, който

донякъде му пречел да ходи и съвсем не му позволявал да сяда. Броуди промърмори

недоволно, че иска от помощника си да стои, а не да седи, но неохотно се съгласи

да го освободи днес, когато го увериха, че благодарение на непрекъснатите

компреси страдалецът положително щял да бъде облекчен и да се яви на работа на

другия ден. Седнал като на трон на стола си на върха на стълбата, водеща към

светилището му, Броуди посвети почти изключително вниманието си на репортажа за

селскостопанската изложба. Той се радваше, че не идват много купувачи тази

сутрин и че не е принуден да се унижава да върши грубата работа в магазина, от

която се отвращаваше и която изцяло предоставяше на Пери. Преди няколко минутки

той трябваше да напусне стола си, за да обслужи един работник, който недодялано

нахълта в магазина; във възмущението си отпрати човека с първата шапка, която му

попадна в ръце. „Какво ме е грижа — помисли си той — дали шапката му става, или

не!“ Той не можеше да се безпокои за такива дяволски дреболии; това беше работа

за Пери; Броуди искаше да прочете вестника си на спокойствие като всеки

джентълмен.

С вид на обиден той се върна на мястото си и отново се захвана с

уводните редове на репортажа.

„Ливънфордската градска и областна годишна изложба на добитък — прочете

той — се състоя в събота, 21 того, и бе посетена от Многобройни и изтъкнати

гости.“ Той прочете целия репортаж бавно, внимателно, търпеливо и към края на

статията стигна до частта, започваща с думите: „Между присъствуващите…“ Очите му

светнаха напрегнато и триумфално блеснаха, като видя, че името му бе напечатано.

Сред изтъкнатите имена от града и графството към края на списъка, естествено, но

не съвсем накрая, стоеше името на Джеймс Броуди. Той победоносно удари с юмрук

по масата. Ей богу, това ще им даде да разберат! Всички четяха „Ливънфорд

адвъртайзър“, който излизаше веднъж седмично в петък — всички щяха да видят

името му да се откроява близо до името на човека от ранга на лорд управителя на

графството. Броуди засия от суетност. Той обичаше да гледа името си напечатано.

Главното „Д“ от Джеймс имаше особена обаятелна извивка, а що се отнася до

презимето му — не, името на рода! — той се гордееше с него повече, отколкото с

всичко друго, което притежаваше, взето заедно. Той вирна глава на една страна, Страница 58

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

без да откъсва поглед от своето прелестно име. Всъщност бе прочел дългия

репортаж, измъчвайки се с многословието му, единствено за да види себе си

изтъкнат в очите на общественото внимание посредством тези две напечатани думи.

Той просто ги поглъщаше с очи.

Джеймс Броуди! Устните му неволно се нагласяха, за да произнесат тези

две думи, които беззвучно се въртяха на езика му. „Горд човек си ти, Броуди —

прошепна той на себе си. — Ех, колко си горд! — Но кълна се, има защо.“

Очите му се замъглиха от силата на чувствата му, целият списък от

бляскави личности с техните титли, чинове и отличия отпадна от зрителното му

поле, остана единственото име, което сякаш неизличимо се бе отпечатало върху

ретината му. Джеймс Броуди! Нищо не можеше да надмине тези прости, но

съдържателни думи.

Мислите му леко се отклониха от своя ход и ноздрите му се разшириха от

възмущение, като си спомни, че бе трябвало да се унизи в собствените си очи,

като обслужва един прост работник през същата тази сутрин. Това можеше да става

преди двадесет години, когато бе още млад и се бореше и бе принуден да се заеме

с търговия поради обстоятелства, които не зависеха от него. Но сега той имаше

нает слуга, който трябваше да работи вместо него. Той почувствува тазсутрешната

случка като петно върху името си и в гърдите му се надигна яростно възмущение

срещу нещастния Пери, загдето го бе изоставил.

— Ще му дам аз един цирей — викна Броуди. — Тоя пъпчив дребосък!