Unknown - i 3e0c0223816db71f

След пет минути Мери отново седеше на стола, облечена и нямо втренчена в

доктора, който с тежки стъпки се върна до масичката си.

Този път докторът бе малко объркан. Той често се бе натъквал на това

нещастие у жени от различни слоеве, но въпреки тромавия си, закоравял ум

съзнаваше, че това момиче, по-скоро това изплашено дете, е непосветено и

невинно. Той разбра, че неволната й дефлорация е съвпаднала със зачеването.

Разбра и защо тя тъй самоуверено се представи с чуждо име и в неговото загрубяло

сърце се пробуди смътно съжаление. Отначало с безпокойството на неуспелия лекар, който се страхува за мършавото си реноме, той подозираше, че тя ще го помоли по

някакъв начин да я избави от състоянието й. Но сега съзна напълно колко голямо

бе неведението й. Той се размърда неловко на стола и не знаеше как да започне.

— Не сте ли омъжена? — каза той най-после с потиснат глас.

Тя поклати глава, а очите й се овлажниха и разшириха от ужас.

— В такъв случай ви съветвам да се омъжите. Ще имате дете.

Отначало тя не разбра. После устните й се сгърчиха и разтрепераха, очите

й се овлажниха и сълзи безшумно рукнаха по лицето й. Тя се чувствуваше

парализирана, сякаш думите му я бяха зашеметили. Той й говореше, опитваше се да

й обясни какво трябва да направи, какво да очаква, но тя едва го чуваше.

Докторът се отдръпна назад; околните предмети изчезнаха; Мери се озова в сивата

мъгла на крайно и несравнимо низвержение, сама с подлудяващо, ужасно съзнание за

предстоящата, неизбежна трагедия. От време на време тя долавяше смисъла на част

от думите му, като оскъдни проблясъци през вихрушката на мъглата около нея.

— Гледайте да не се тревожите! — чу тя гласа му. После през заобикалящия

я мрак проникнаха думите:

— Вие сте млада, животът ви не е пропаднал.

Какво знаеше той? Какво го беше грижа? Добронамерените му банални думи я

оставяха хладна и безучастна. Инстинктивно Мери почувствува, че представлява за

доктора само един преходен и неприятен инцидент в монотонното ежедневие. Тя

стана, попита какъв хонорар дължи и веднага забеляза в погледа на лекаря

полуприкрито проблясване на облекчение. Усетът й не я излъга: щом взе парите и я

изпрати до вратата, той хукна към шишето с бисмута, взе голяма доза, легна с

Страница 55

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

тежка въздишка да си почине и веднага и напълно забрави за нея.

Беше точно три часът, когато тя излезе на улицата. Имаше един час до

влака, ако изобщо щеше да го вземе. Душата й се изтезаваше и тя вървеше надолу

по улицата, шепнейки: „Боже, боже защо направи това с мене? Никакво зло не съм

ти сторила. Не давай да стане това! Не давай!“ Сляпо безразсъдство я обзе и тя

се питаше как и защо всевишният е избрал именно нейното тяло за този мръсен

експеримент. Порази я тази върховна несправедливост на божието всемогъщество.

Странно, но тя не винеше Денис; тя просто се чувствуваше жертва на някаква

ужасна и непонятна измама.

Не! Тя не винеше Денис; напротив, чувствуваше, че трябва да литне към

него. Поради крайната си тревога тя пренебрегна всяка предпазливост и с

напрегнато лице вървеше по главната улица, в далечния край на която се виждаше

кръчма с надпис: „Ломонд — вино и спиртни напитки. Собственик Оуен Фойл“. Зад

ъгъла имаше широка двойна порта, водеща към двора, откъдето открита извита

стълба се изкачваше към жилището на Фойловци.

Мери изкачи стълбата и леко почука на вратата. Отвътре се чу дрънкане на

пиано. Дрънкането продължи, но никой не дойде да отвори; после се чу глас:

— Рози, мила, има ли някой на вратата? Виж дали има някой!

Детски глас отговори:

— Сега упражнявам гамата, мамо, иди ти или почакай да потропат пак.

Звукът на пианото се разнесе отново с удвоена енергия и сила, показваща

голямата усърдност.

След моментно колебание Мери щеше да потропа по-силно, но тъкмо протегна

ръка и вън на двора се чу остро свиркане, което постепенно се приближаваше.

Тя се обърна и в същия миг Денис се появи пред стълбата с любопитно

наведена назад глава. Очите му се разшириха от изненада, като я видя. Веднага

забеляза, че Мери е страшно разстроена, и изтича нагоре по стълбата.

— Мери! — викна той припряно. — Какво има?

Тя не можа да отговори; дори не можа да каже името му.

— Какво има, скъпа Мери? — зашепна Денис, като се приближи, взе

студената й ръка и нежно я загали. — Баща ти ли?