Unknown - i 3e0c0223816db71f

единствената полезна вещ — каза той и стана от масата.

— Още днес ще отнеса писмото при управителя на магазина на Лени — извика

Мама задавено. — Той сам ми каза, че там носели зебло. Помисли си каква измама!

Поради това синът ми би могъл да загине от слънчев удар.

— Ти все ще объркаш някоя каша, старо — отправи й той добродушно

последна стрела.

Но сега стрелите му не я засягаха и нараняваха; те дори не я достигаха,

тъй като тя беше в онази далечна страна, където високите палми величествено

протягаха листата си към опаловото небе, където мек камбанен звън се носеше от

храмовете в уханния здрач.

Най-после Мама се пробуди от фантастичните видения.

Страница 52

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Мери — викна тя към килера. — Вземи писмото на Мат! Прочети го и го

занеси на баба, като свършиш! — След това несъзнателно добави: — После ми го

върни.

Тя пак се отдаде на сладките си мисли и съобрази, че след обед ще

изпрати скъпоценното послание на Агнес Мойр. Мери щеше да го занесе заедно с

един буркан домашно сладко и кейк. Възможно е и Агнес да е получила писмо,

въпреки че, както госпожа Броуди самодоволно си помисли, това беше малко

вероятно. Във всеки случай Агнес страшно щеше да се зарадва, ако научеше, по

какъвто и да било начин, за героичните събития от пътуването на Мат и

прекрасната новина за пристигането му. Мама много добре разбираше, че беше

правилно веднага да изпрати писмото, а допълнителните дарове — сладкото и кейка

— трябваше да подсладят още повече желаната вест за Агнес — добро и достойно

момиче, което Мама напълно одобряваше.

Когато Мери се върна, Мама я попита:

— Какво каза баба за писмото на Мат?

— Нещо такова, че и на нея й се искало да опита вкуса на ананаса —

отвърна Мери безразлично.

Мама настръхна и внимателно взе свещеното писмо от дъщеря си.

— Как е възможно! — възмути се тя. — Горкото момче за малко е щяло да се

удави или да го изядат акулите. Би могла да се покажеш малко по-загрижена за

брат си при такива опасности. Цяла сутрин се мъкнеш из къщи като убита. Ей,

чуваш ли? Искам да изтичаш до Агнес днес след обед. Ще й занесеш и едно пакетче.

— Слушам — отговори Мери. — Кога трябва да се върна?

— Постой да си побъбрите с Агнес, ако искаш. Пък ако те покани на чай,

позволявам ти да останеш. Нищо лошо не може да ти се случи в обществото на

такава добра християнка като нея.

Мери не каза нищо, но умърлушените й движения се оживиха. Един безумен

план, който витаеше неопределено в съзнанието й през предишната безсънна нощ, започна вече да се оформя при тази неочаквано предложена възможност.

Тя бе решила да отиде в Дарок. Да се осмели да отиде сама, би било за

нея по всяко време трудно и опасно начинание, свързано с голям риск от

разкриване и несполука. Но ако тя изобщо искаше някога да предприеме такова

нечувано смело пътуване, навременната поръчка на Мама й предлагаше единствената

възможност. Тя знаеше, че има влак от Ливънфорд за Дарок в два часа, който

преминава четирите мили между двата града за петнадесет минути, и че същият влак

се връща от Дарок в четири часа. Ако по чудо се решеше да тръгне, щеше да има

повече от час и половина, за да постигне целта си, и това й се струваше

достатъчно. Единственият въпрос, който я безпокоеше, бе дали ще успее да предаде

пакетчето преди два часа и което беше още по-важно — дали ще успее да се откопчи

от стесняващото и излиятелно гостоприемство на Агнес, за да не изпусне влака.

Цяла сутрин Мери работи упорито с мисълта, че трябва да бърза и свърши с

домакинските си задължения преди един часа, когато хапна набързо няколко залъка

и изтича горе да се преоблече. Но щом стигна в стаята си на горния етаж, я

обхвана странно усещане. Изведнъж тя се почувствува лека, ефирна; пред смаяните

й очи подът на стаята се задвижи леко нагоре и надолу бавно, с равномерно

полюляване, стените също се наклониха към нея като събаряща се къщичка от карти; пред погледа й заигра дъга от светлини, последвани веднага от мрак. Краката й се

подкосиха и тя тихо се свлече на пода припаднала. Дълго време Мери лежа на гърба

си в безсъзнание. После постепенно затихналото й кръвообращение се възстанови

благодарение на хоризонталното положение на тялото й, малки струйки кръв сякаш

отново протекоха под мъртвешки бледата й кожа и тя с въздишка отвори очи, които