Unknown - i 3e0c0223816db71f

дванадесет мили, така че за Мери бе лесно да се гмурне незабелязано в оживените

улици и да се слее с изпълващата ги тълпа. Именно затова тя бе избрала Дарок за

сегашната си цел.

Когато измина половината улица, тя с облекчение установи, че паметта й

не бе изменила. Изправена пред полукръг от къщи с тераси, тя решително се

приближи до последния дом и веднага шумно позвъни. Дребна прислужница със синя

памучна престилка отвори вратата.

— В къщи ли е докторът? — запита Мери.

— Моля, заповядайте — отговори малкото слугинче с безразлично изражение

на човек, комуто е омръзнало да повтаря същите думи.

Прислужницата въведе Мери в чакалнята. Тя бе наредена бедно, с тънък

протрит килим на пода, обзаведена с няколко стола, намиращи се в различна степен

на разнебитеност, и голяма дъбова маса, върху която лежаха окъсани като баница

стари списания и бе поставена розова порцеланова ваза с повехнали аспидистри*.

[* Аспидистра — цвете, известно у нас и под името семейно щастие. —

Б.пр.]

— Как се казвате? — попита апатично малката робиня на вратата.

— Госпожица Уинифред Браун — отговори Мери отчетливо. Сега тя ясно

съзна, че лъжеше! Вместо да седи в Ливънфорд в приятелски разговор със законната

годеница на брат си, след като бе захвърлила пакета на майка си, тя се намираше

тук на четири мили далеч, под лъжливо име, в къщата на непознат лекар, чийто

адрес си бе спомнила само по някаква щастлива случайност. Слабата червенина,

която покри лицето й, когато произнесе измисленото име, пламна по-ярко при тези

нейни мисли и тя с усилие се помъчи да отхвърли от себе си съзнанието за

виновност, преди да я въведат в кабинета.

Докторът беше човек на средна възраст, плешив, небрежно облечен,

разочарован от живота, с бедна и безцветна клиентела. Сега не беше обичайният му

приемен час и поради това той с право се сърдеше, но материалното му положение

Страница 54

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

бе такова, че го принуждаваше да приема пациенти по всяко време. Той беше ерген.

Домакинята му току-що му бе донесла обяд от тлъсто, варено говеждо месо и мазен

пудинг, който той бе изял набързо, и тъкмо сега хроническото му лошо

храносмилане, предизвикано от лошо приготвената храна, нередовното хранене и

развалените зъби, от които страдаше, започваше болезнено да го измъчва. Той

изненадано погледна Мери.

— При болен ли ме викате?

— Не. Дойдох да се посъветвам с вас — отвърна тя с далечен и неузнаваем

глас.

— Седнете тогава — каза той рязко. Веднага усети, че тук има нещо

необикновено, и раздразнението му се увеличи. Отдавна бе престанал да се

интересува за клиническата страна на случаите и всяко отклонение от добре

утъпканата рутина на ежедневната практика, свързана с бързо раздаване на

шишенца, съдържащи разреден разтвор от евтини лекарства и бои, го ядосваше.

Освен това щеше му се час по-скоро да се върне да легне на кушетката си;

болезнен спазъм го сви в стомаха, като се сети, че вечерта го чакаше доста

работа.

— Какво има? — продължи той лаконично.

Със запъване Мери започна да му обяснява, изчервяваше се, заекваше,

отново продължаваше да говори като насън. Тя не знаеше как се бе изразила, но

пробудените съмнения на доктора явно бяха потвърдени.

— Ще трябва да ви прегледам — съобщи й той студено. — Сега ли, или ще се

върнете с… с майка си?

Едва разбрала думите му, Мери се чудеше какво да отговори.

Студените му обноски я обезсърчаваха, безсърдечният му израз я

смразяваше, а и цялата му груба външност, провисналите неподстригани мустаци, мръсните нокти на пръстите и мазните петна по жилетката му я изпълваха с не

по-малко чувство на силна антипатия. Тя обаче си каза, че трябва докрай да

понесе изпитанието, и тихо пошепна:

— Не мога да дойда друг път, господин докторе!

— Тогава се съблечете и се пригответе! — каза той грубо, посочи

кушетката и излезе от стаята.

С плахата си неловкост Мери едва успя да смъкне дрехите си и да легне на

изтъркания прокъсан диван преди завръщането му. Със затворени очи и стиснати

зъби тя се подложи на мъчителния и непохватен преглед. Душевно и физически за

нея това бе изтезание. Неговата грубост и недодяланост сковаваше чувствителната

й душа, допирането на неловките му пръсти я караше да се гърчи от болка.

Най-после той свърши и след няколко кратки думи пак напусна стаята.