Unknown - i 3e0c0223816db71f

през цялото време седях самичък, мислех за неизползуваната си мандолина и тъжно

гледах към дамите и многобройните акули, които следваха кораба.

След горещината дойде дъждът, на който тук казват мусон — чота (малък)

мусон, но на мене той ми стигаше — точно като вечната шотландска мъгла, която

прониква навсякъде. Пътувахме през мъглата, докато стигнахме Цейлон, където

Страница 51

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

спряхме в Коломбо. Коломбо има чудесно пристанище. Наоколо видях много мили

спокойна вода. Много приятна гледка! Доста се напатихме от вълните в Индийски

океан. Някои хора слязоха на брега да купят скъпоценни камъни, опали и тюркоази, но аз не отидох, защото казват, че просто те ограбват на брега и че скъпоценните

камъни са дефектни или с други думи — напукани. Но затова пък моят приятел,

прислужникът, ми даде един отличен цейлонски ананас. Макар че беше голям, за моя

изненада можах да го изям целия. Много вкусен! Червата ми бяха малко разслабени

на другия ден и помислих, че имам дизентерия, но за щастие тази болест не ме

сполетя, нито пък малария, поне досега. Сигурно е било от ананаса.

Обаче най-лошото предстоеше тепърва. В Индийски океан попаднахме в

тайфун, който е най-лошият вид ужасна буря, каквато можете да си представите.

Отначало небето стана съвсем пурпурно, после тъмно-жълто като месинг. Изпърво

мислех, че е много красиво, но изведнъж заповядаха на всички пътници да се

приберат долу и аз с право взех тази заповед за лошо предзнаменование, защото

веднага след това вятърът удари кораба като с юмрук. На един човек, който стоеше

до каютата си, вратата внезапно му заклещи ръката и му откъсна палеца. Също и на

един моряк му се счупи крака. Беше ужасно.

Не ми стана лошо, но сега трябва да призная, че почти се изплаших много.

Морето се надигна, но не на вълни като в Бискайския залив, а със страхотни водни

планини. Скоро бях принуден да се откажа да гледам през прозорчето. Корабът

скърцаше така, че ми се струваше, че сигурно ще се разпадне. Люлеенето беше

страхотно: на два пъти се навеждахме толкова силно и оставахме в това положение

толкова продължително, че се боях, че никога вече няма да се изправим. Но

провидението се смили и най-после достигнахме делтата на Ганг, с обширни пясъчни

брегове и много кална вода. Имахме пилот, който да ни преведе нагоре по устието

на Хугли, и пътувахме толкова бавно, че ни бяха потребни няколко дни. По

бреговете има множество малки парчета обработена земя, напоявани с канали. Видях

кокосови палми, както и банани по дърветата. Туземците тук, разбира се, са черни

и работят само с една кърпа около бедрата, но някои имат и чалми. Те клечат,

като работят земята си, но някои хвърлят мрежи в жълтите води на реката и ловят

риба, за която казват, че била добра. Белите носят шлемове против слънцето —

татко, твоят шлем е точно такъв!

Сега трябва да привършвам. Написах това писмо на части, а сега корабът

опира на кея. Голямо впечатление ми прави големината на града и на пристанището.

Сякаш цялото небе е изпълнено с покриви и минарета.

Всеки ден чета по малко в библията си. Не се чувствувам неразположен.

Смятам, че тук ще съм добре.

Целувам всички в къщи и оставам

@

Ваш предан син

@

Мат“

C$

Мама възторжено пое дъх и избърса сълзите, които сякаш преливаха от

преизпълненото й сърце. Крехкото й същество се въззе в хвалебствен, радостен и

благодарствен химн. Душата й пееше: „Какво писмо! Какъв син!“ Новината й се

струваше твърде значителна, за да я запази у себе си — обхвана я мощен порив да

изтича навън на улицата, да прекоси града, размахвайки писмото, да разгласи

героичната хроника на това епохално пътешествие.

С презрителен, проникващ поглед Броуди ясно долови настроението й.

— Повикай глашатая и го накарай да бие барабана из целия град! Хайде!

Накарай да прогърмят ушите на всички от твоята новина. Ба! Почакай, докато

получиш не първото, а двайсет и първото му писмо. Досега още нищо не е направил, освен да яде плодове и да се превзема.

Гърдите на Мама се надигнаха възмутено.

— Горкото момче е прекарало такива изпитания — заекна тя. — Такава

болест! Не трябва да го укоряваш за плодовете. Той толкова ги обича.

Само обидата срещу сина й можа да я накара да му възрази. Броуди я

изгледа насмешливо.

— Май че хубава каша си забъркала с екипировката. Моят шлем се е оказал