Unknown - i 3e0c0223816db71f

оказа грубиян — отдаден силно на пиянството, — така че отначало се опитвах да

остана на палубата, но вълните бяха толкова огромни и моряците толкова

безмилостни, че бях принуден пак да сляза в задушната неприятна дупка. В това

тясно пространство лежах на койката си и бях клатушкан по най-ужасен и отчаян

начин. Понякога бях подхвърлян до тавана, където оставах прилепнал за момент, а

след това тежко падах. Когато падах на койката си, стомахът ми, изглежда,

оставаше горе, до такава степен изпитвах чувство на празнота и изтощение, сякаш

бях изтърбушен. Отгоре на всичко съвсем не можех да се храня, а непрекъснато

повръщах, денем и нощем. Моят другар по кабина, както се казва тук, който

заемаше долната койка, ме ругаеше с най-отвратителни изрази през първата нощ, когато бях болен, и ме накара да стана по нощница в студената, люлееща се каюта, за да си сменим местата. Единственото нещо, което ме успокояваше и наистина

крепеше нещастната ми душа в тялото, бе едно хранително питие, което един от

прислужниците любезно ми донасяше. Той го наричаше стинго* и трябва да призная, че бе приятно на вкус и наистина само то спаси живота ми. Но общо взето това

беше страхотно време, уверявам Ви.

[* Стинго — силно пиво. — Б.пр.]

Но да продължим. Като минахме Гибралтар, който е само една гола скала,

много по-голяма от нашата Ливънфордска скала, но не така хубава, и навлязохме

навътре в Средиземно море, успях да се отърва от морската болест. Морето тук бе

по-синьо от всичко, каквото съм виждал досега — кажете на Неси, че е по-синьо и

от очите й, — и аз можех да му се радвам и да се наслаждавам на красивите багри

на залезите, тъй като морето бе така благодатно спокойно. Все още едва можех да

преглътна нещо, но в Порт Саид натоварихме запаси от плодове и можех да хапна

малко пресни фурми и няколко прекрасни портокала, които бяха много сладки и се

белеха лесно като мандарини, но бяха доста по-големи. Ядох също и един плод,

наречен папая, който е сочен като малък пъпеш, но има зелена кора и розово месо.

Много освежителен! Мисля, че плодовете ми помогнаха, всъщност съм сигурен, че

много ми помогнаха.

Тук не слизах на брега, защото ме бяха предупредили, че Порт Саид е

много порочен град и е опасно за европейците, ако не са въоръжени. Един господин

на кораба ми разправи дълга история за едно приключение, което преживял в един

езически храм и на други места в града, но аз няма да я повторя от приличие, а и

защото не съм сигурен дали казваше истината. Но струва ми се, че тук стават

поразителни работи. Във връзка с това кажете на Агнес, че съм й верен. Забравих

да пиша, че в Порт Саид идват с лодки до кораба и продават много хубав

рахатлокум, който е отличен на вкус, въпреки че никога не бихте очаквали нещо

подобно от такова име.

Преминахме много бавно през Суецкия канал, тесен ров, заграден от двете

страни от безкрайни пясъчни пустини с пурпурни планини в далечината. По канала

няма какво да се гледа. Той минава през няколко скучни блата, наречени Горчивите

езера, но казват, че имал много голямо значение. Понякога виждаме мъже с бели

наметала, яздещи не камили, както бихте си помислили, а бързи коне, с които

галопираха, щом видеха кораба. Трябва да Ви кажа, че за пръв път видях и палми —

точно като ония в църковния салон, само че много по-големи и дебели. В Червеното

море жегата беше много голяма, но когато отминахме Аден и един смешен остров, наречени Дванадесетте апостола. Аз тъкмо се надявах да се забавлявам, като се

присъединя към дамите в игрите на палубата, в разговорите и музиката, горещината

отново изведнъж стана страхотна. Мама, тия дрехи от зебло, които ми даде, не

струват нищо, защото са дебели и тежки. Правилното е да се поръчат в Индия при

някой от местните шивачи. Казват, че те били много сръчни и имали подходящ

материал — а именно коприна, но не зебло, което ти ми даде. Понеже става дума за

това, кажете, моля, на Мери, че стъклената част на шишето, което тя ми даде, се

счупи при първата буря, а компасът на Неси показва различно от корабния компас.

Както и да е, много страдах от горещината и въпреки че се хранех

по-добре — много обичам индийските подправки, — доста отслабнах. Сигурен съм, че

станах много тънък, което ме караше да се смущавам и което заедно с моята

недостатъчна енергия ме възпираше да се включа в обществото на кораба; ето защо