Unknown - i 3e0c0223816db71f

нагоре по стълбите и да викне радостно на мъжа си: „Писмо от Мат!“ Вместо това

тя взе тази първа, скъпоценна мъничка вест от чужбина и я положи внимателно

върху чинията на съпруга си. Тя чакаше. Чакаше покорно, но с трепетно, пулсиращо

нетърпение да узнае новини от сина си и от време на време се връщаше от килера в

кухнята, да се увери, че писмото е все още там, че това вълшебно послание, което

като по чудо бе преминало три хиляди мили през чужди морета и екзотични страни, за да стигне до нея, не се е стопило във въздуха, както по странен начин бе

дошло.

След известно време, което й се стори вечност, Броуди слезе, все още

запазил доброто си настроение от предишния ден, както тя можа да установи с

благодарност. Мама веднага му поднесе кашата и като постави грижливо чинията

пред него, се отдръпна очаквателно малко назад. Броуди взе писмото, претегли го

мълчаливо върху дланта на огромната си лапа, разгледа го безстрастно, пак го

претегли демонстративно, после го остави неотворено пред себе си и започна да

яде кашата. Изгърбен, опрял и двата си лакътя на масата, съсредоточил погледа си

върху писмото, той сърбаше лъжица след лъжица и злобно се преструваше, че не

забелязва жена си.

Понасяйки тази изтънчена жестокост, Мама стоеше отзад, стиснала силно

ръце. Тялото й бе напрегнато от трескаво очакване. Не можеше да понася повече

неизвестността.

— Отвори го, татко! — прошепна тя. Той се престори на силно стреснат.

— Ей богу, жена, щеше да ми изкараш ума! За какво стърчиш тука? О!

Виждам! Това мъничко нещо те привлича.

Той замахна с лъжицата към писмото и небрежно се отпусна назад на стола

си, наслаждавайки се на гледката. Беше в най-добро разположение на духа и

смяташе, че отлично се забавлява с жена си.

— Мязаш ми на оса над буркан със сладко — изръмжа той. — Изглеждаш точно

така болезнено жадна. Тъкмо си мислех, че писъмцето май е доста тъничко; сигурно

е съвсем мизерно.

— Това са тънки листове, които му купих, за да плаща по-малко за писмата

— опита да се защити Мама. — Дванайсет такива листа могат да влязат в един плик.

— Тук няма дванайсет листа. Не, питам се дори дали има повече от два или

три. Дано това не означава лоши вести — добави той тъжно и я стрелна с къс,

злобен поглед.

— О, отвори го да се успокоя, татко! — пак замоли тя. — Нали виждаш, че

умирам от нетърпение.

Броуди вдигна глава повелително.

— Има време… има мноого време — провлече той думите си. — Десет седмици

си чакала, още десет минути няма да те уморят. Върви ми донеси останалата

закуска:

С въздишка на несигурност тя бе принудена да се отдалечи от писмото, да

се върне в килера да му приготви пържените яйца с шунка, като непрекъснато

трепереше от страх, че той може да прочете писмото и веднага да го унищожи,

докато я няма.

— А, така те искам — викна Броуди, когато жена му бързо се върна. — Не

съм те виждал да търчиш така, откакто яде зеленото френско грозде. Сега зная как

да те накарам да станеш пъргава. За една минутка ще те накарам да ми танцуваш.

Тя обаче не отговори: с подигравките си той я бе довел до нямо отчаяние.

Като довърши закуската си, Броуди пак взе писмото.

— Е добре, да видим какво има в него — изръмжа той отпуснато, бавейки се

колкото може повече, като отваряше плика и вадеше едро изписаните листове.

Мълчание цареше, докато той непоносимо бавно четеше писмото, а през цялото време

тревожният поглед на Мама не се откъсваше от лицето му, търсейки да долови в

израза му потвърждение на надеждите си и опровержение на страховете си.

Най-после Броуди захвърли писмото и заяви.

— Нищо няма в него! Само глупости!

В мига, в който той пусна листовете, Мама се хвърли върху тях, сграбчи

ги алчно, поднесе ги близо до късогледите си очи и жадно започна да поглъща

редовете. Тя веднага разбра от датата, че писмото е писано на борда на „Иравади“

и е било пратено почти незабавно след пристигането на кораба.

Страница 50

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

C>

„Мили родители — зачете тя, — вземам перото да Ви пиша след един ужасен

и безкраен пристъп на mal de mer или по-просто казано, морска болест. Това

страшно заболяване ме хвана първо в Ирландско море, но в — Бискайския залив бях

така зле, че исках да умра и щях да помоля да ме хвърлят на рибите, ако не беше

мисълта за Вас у дома. Каютата ми беше тясна и непоносима, а спътникът ми се