Unknown - i 3e0c0223816db71f

Броуди открай време знаеше, че не е роден за търговия, но тъй като

трябваше да приеме тази професия, той преобрази съдържанието й в нещо, което

по-подхождаше на неговото име и положение. Той никога не бе се считал за

търговец и още от самото начало бе възприел ролята на обеднял благородник,

принуден да живее от неподходящо и недостойно занятие. Той смяташе, че самата му

личност по странен път бе придала благородство на професията му и я превръщаше в

нещо достойно за него. Тя престана да бъде нещо мизерно и се превърна в нещо

изключително. От самото начало той никога не бе тичал подир хората — всъщност те

бяха принудени да играят по неговата свирка и да му уйдисват на всяка слабост и

прищявка.

На млади години веднъж бе изхвърлил един човек от магазина си заради

една нелюбезна дума; бе стреснал града и го бе накарал да го признае. Не се

молеше за благосклонност, а се изправяше изпъчен, сякаш казваше: „Приемете ме

такъв, какъвто съм, или ме оставете на мира!“ Това ненормално поведение се бе

увенчало с изключителен успех. Той си бе създал име на груб, но абсолютно честен

и открит в постъпките си човек; най-дръзките му максими се повтаряха като

епиграми в градските клюки; благородниците го признаваха — както се изразяваха

тук — за „личност“, а оригиналната му индивидуалност му спечели тяхното

покровителство. Но колкото повече се развиваше характерът му, толкова по-силно

презираше той средствата, които му бяха донесли известност.

Сега той се смяташе за изтъкната личност, надрасъл изискванията на

търговията. Той изпитваше огромно задоволство, че е успял да постигне известност

въпреки недостойния характер на професията си. Огромната му гордост му пречеше

да направи разлика между известността, която бе постигнал, и по-благородната

почит, към която се стремеше. Успехът го настървяваше още повече. Той искаше

името му да прогърми. „Ще им дам да разберат — прошепна той арогантно. — Ще им

дам да разберат какво мога аз!“

В този момент някой влезе в магазина. Броуди погледна разгневен;

властният му поглед предупреждаваше натрапника да не дръзва да поиска обслужване

от човека, който е равен на местните благородници. Но за негово учудване не го

помолиха да слезе. Един младеж прескочи леко тезгяха, изкачи се по стълбата и

влезе в кантората, като затвори вратата след себе си. Това беше Денис Фойл.

Преди три дни, когато изпрати Мери с влака, лавина от угризения на

съвестта се стовари върху Денис и веднага го погълна. Той смяташе, че се бе

отнесъл към Мери студено, страхливо и егоистично. Внезапният удар върху

самочувствието му го завари така неподготвен, че в момента забрави до каква

степен държеше на нея. Но той я обичаше; всъщност сега, когато тя бе далеч от

него, той съзна по-зряло, че копнее за нея. Тежкото бреме на нейното състояние й

придаваше, ако се замислеше човек по-добре, една трогателна привлекателност, на

която той досега бе устоявал. Ако неговото положение бе неприятно, нейното бе

непоносимо, а той не й предложи друго облекчение освен няколко жалки и разнежени

съболезнования. Душата му се свиваше от безпокойство какво ли мисли Мери сега за

неговата презрителна страхливост и несъобразителност; изпълваше го с отчаяние

мисълта, че не може да се срещне с нея и да й каже какво чувствува, да изрази

най-пламенно своето разкаяние и любов.

В продължение на два дни той понасяше напора на тези постепенно

засилващи се чувства, докато изведнъж му хрумна един съвсем определен и

необикновен начин на действие, който му се видя смел, силен и дръзновен.

Страница 59

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Всъщност това бе реакцията на опънатите му нерви под градушката от самообвинения

и макар планът му да бе прибързан, самонадеян и глупав и да представляваше само

отдушник за потиснатите му чувства, в него Денис виждаше възможност да се

реабилитира пред себе си и пред Мери.

Именно този порив да се оправдае го накара да застане сега пред Броуди и

да каже:

— Дойдох по този начин, господин Броуди, защото помислих, че иначе може

да не се съгласите да ме приемете. Аз съм Денис Фойл от Дарок.

Броуди бе смаян от неочакваността на появата на Денис и от дързостта,

която тя означаваше, но не се издаде. Той се отпусна по-удобно на стола си;

главата му сякаш потъна между огромните рамене, като скала, забодена на билото